— Не знаеш ли колко може да поискат за него, а? — попита той неспокойно, като си мислеше в същото време, че ако й направи някакъв паричен дар сега, без някаква гаранция от нейна страна, какво право има да очаква в замяна нещо повече от онова, което бе получавал досега? Знаеше как го подлъгва тя да й купува разни неща, а след това не му позволява дори да я целуне. Той се изчерви и се ядоса вътрешно, възмутен от мисълта за увереността й, че може да си играе с него, както си ще. Но въпреки това пак му дойдоха наум току-що казаните от нея думи, че ще направи всичко за този, който й купи палтото… или нещо такова.
— Н-н-не — първо се подвоуми Хортензия, без да знае за миг дали да му каже точната цена или малко по-висока. Защото, ако помолеше господин Рубенстайн да й го даде на изплащане, той можеше да поиска повече. Но пък ако кажеше много повече, Клайд можеше да й откаже да й помогне. — Но знам, че надали ще струва повече от сто двадесет и пет. Аз не бих дала повече за него.
Клайд си отдъхна с облекчение. В края на краищата не беше двеста или триста! Сега започна да мисли, че ако тя успее да уреди да даде приемлива сума в брой (да речем петдесет или шестдесет долара), той все някак ще се справи да събере останалото за две-три седмици. Но ако й поискат всичките сто двадесет и пет неведнъж, Хортензия ще трябва да почака, а освен това той ще трябва да знае дали ще бъде възнаграден, или не… да го знае с положителност.
— Чудесна идея, Хортензия! — възкликна той, без обаче да обясни причината за възторга си. — Защо не го направиш? Защо не узнаеш първо колко искат за палтото и колко ще искат в брой? Може би ще мога да ти помогна тогава.
— Ах, това ще бъде толкова мило от твоя страна! — Хортензия плесна с ръце. — Ще го направиш ли? Ах, това ще е великолепно! Сега съм направо сигурна, че ще имам това палто! Сигурна съм, че ще се съгласят да ми го дадат, ако им говоря както трябва.
Тъкмо както Клайд се беше боял и сега виждаше, тя съвсем забравяше факта, че сдобиването й с палтото става възможно само благодарение на него и сега всичко щеше да тръгне точно както си го беше помислил. Това, че той ще плати палтото, щеше да се приеме като нещо съвсем естествено.
Но след малко, като забеляза помрачнялото му лице, Хортензия добави:
— Ах, ти си най-сладкото, най-милото момче, щом искаш да ми помогнеш в тази работа. Ще видиш, че няма да го забравя. Само почакай и ще видиш. Няма да съжаляваш. Ти само почакай. — Очите й просто искряха от веселие и дори благоволение към него.
Може би е мекушав и млад, но не е лош и тя ще го възнагради — реши сега Хортензня. Веднага щом получи палтото, което трябва да стане след седмица, най-много след две, тя ще бъде много мила с него… ще направи нещо за него. И за да подчертае собствените си мисли и за да му даде да разбере какво влага в думите си, придаде на очите си морно, влюбено изражение и му подари многообещаващ поглед — разиграване на романтична роля, което го накара да се размекне и да загуби самообладание. Предвкусването на ласките й дори го поуплаши, защото обещанието й подсказваше, както си въобрази, обезпокояваща буйност, на която може би нямаше да може да отговори. Сега се чувстваше малко слаб пред нея — беше го малко страх, — като си помислеше какво може да представлява истинската й любов.
Въпреки това той заяви, че ако палтото не струва повече от сто двадесет и пет долара и тази сума може да се раздели на една вноска от двадесет и пет в брой и две допълнителни от по петдесет, ще може да се справи. А тя от своя страна отговори, че ще уреди всичко още на другия ден. Може би ще успее да убеди господин Рубенстайн да й го даде веднага след заплащането на двадесет и пет долара; ако ли не, тогава в края на втората седмица, когато ще бъде изплатено почти всичко.
А после в изблик на истинска благодарност към Клайд на излизане от ресторанта тя му пошепна с котешко мъркане, че никога не ще забрави това и че за първи път ще облече палтото за него. Ако не е на работа, може да отидат някъде на вечеря. Или, ако това не стане, положително ще го е взела навреме за деня на предполагаемата разходка с автомобил, която той или май Хеглънд гласи за следващата неделя, но която може би ще се отложи.