Тя му предложи да отидат на дансинг и там през време на танцуването се притискаше в него по толкова нескромен начин, а след това изпадна в настроение, което накара Клайд да се разтрепери и съвсем да загуби ума и дума.
Най-после той се върна у дома си с копнеж за предстоящия ден, сигурен, че няма да срещне мъчнотии, да събере пари за първата вноска, дори да е петдесет долара. Защото сега, пришпорван от обещанието, смяташе да вземе назаем до двадесет и пет долара било от Ратърър, било от Хеглънд и да им ги върне, след като палтото бъде изплатено.
Но, о тази прекрасна Хортензия! Толкова очарователна, толкова безгранично, покоряващо, обезоръжаващо сладка! Като си помисли само, че най-сетне, и то скоро, тя ще бъде негова! Това наистина беше нещо от царството на мечтите — невероятното се превръщаше в действителност!
XVI
Вярна на обещанието си, на другия ден Хортензия отиде при господин Рубенстайн и с цялата си присъща хитрост му изложи с доста премълчавания естеството на затруднението, пред което се намираше. Дали има някаква възможност да получи палтото за сто и петнадесет долара при по-леки условия, на изплащане? Главата на господин Рубенстайн моментално тържествено се заклати. Техният магазин не продавал на изплащане. Ако искал да търгува по този начин, можел да поиска за това палто двеста долара и много лесно да ги вземе.
— Но аз бих могла да ви платя не по-малко от петдесет долара, когато го взема — настоя Хортензия.
— Прекрасно. Но кой може да ми гарантира, че ще получа останалите шейсет и пет, и кога?
— Идущата седмица двайсет и пет, по-идущата двайсет и пет и още по-идущата петнайсет.
— Разбира се. Но да предположим, че на другия ден, след като вземете палтото, ви прегази някой автомобил и ви убие. Тогава какво? Откъде ще получа парите си?
Това беше наистина труден въпрос. И нямаше никакъв начин да докаже, че някой ще заплати палтото. А преди това се налагаха толкова разправии: да сключи договор и да намери някой наистина надежден човек (да речем банкер) да приподпише като поръчител. Не, тяхната фирма не продавала на изплащане. Те работели в брой. Точно затова палтото й било предложено за сто и петнадесет, но нито долар по-малко. Нито долар!
Господин Рубенстайн въздъхна и продължи да говори. И най-после Хортензия го попита дали не може да му даде седемдесет и пет долара на ръка и да доплати другите четиридесет следващата седмица. Дали ще й даде тогава палтото — да си го занесе у дома?
— Но една седмица… една седмица… какво представлявала една седмица? — мъчеше се да я убеди господин Рубенстайн. — Щом можете да ми донесете седемдесет и пет идущата седмица или утре, а другите четирийсет след още една седмица или десет дена, защо да не почакате една седмица и ми донесете всичките сто и петнайсет? Тогава палтото ще е ваше без всякакви затруднения. Оставете палтото. Елате пак утре и ми платете двайсет и пет или трийсет долара по сметка и аз ще го извадя от витрината и ще го прибера за вас. Тогава никой няма да може дори да го види. Донесете ми остатъка след една седмица или след две седмици. И тогава то ще си е ваше. — Господин Рубенстайн обясняваше положението, сякаш беше нещо много трудно за разбиране.
Но доводът, както го изложи, бе достатъчно тежък. След това Хортензия нямаше много-много за какво да спори. Въпреки това настроението й доста се понижи. Като си помислеше, че не може да го вземе сега! И все пак, щом излезе от магазина, отново се развесели. Защото в края на краищата времето ще мине бързо и ако Клайд устои на своята част от споразумението, палтото ще бъде нейно. Важното сега е да го накара да й даде двадесет и пет или тридесет долара, с които да осигури тази чудесна покупка. Обаче щом си помисли, че сега ще трябва нова шапка, която да отива на палтото, реши да му каже, че палтото струва сто двадесет и пет, а не сто и петнадесет долара.
Когато окончателното положение бе изложено пред Клайд, това споразумение му се видя много приемливо — като вземеше всичко под внимание, можеше да си отдъхне от чувството на напрежение, което го бе обзело след последния разговор с Хортензия. Защото в края на краищата не бе успял да измисли как да събере повече от тридесет и пет долара през тази първа седмица. Следващата щеше да е малко по-лесна, защото тогава, както си беше казал, възнамеряваше да вземе, ако може, двадесет или двадесет и пет назаем от Ратърър, които заедно с двадесет или двадесет и петте, събрани от бакшишите, щяха да бъдат напълно достатъчни за изплащане на втората вноска. По-другата седмица смяташе да заеме поне десет или петнадесет от Хеглънд (може би и повече), а ако това не стигне за нужната сума, да заложи за петнадесет долара часовника, който си беше купил преди няколко месеца. Би следвало да му дадат най-малко толкова: той му беше струвал петдесет.