— Само като си помисля — продължи тя след миг и очите й се забулиха с печална, всеобгръщаща сива мъгла — как навлече това на себе си и на всички ни! И то когато трябва да минаваме с толкова малко, без друго. И след всичките наставления, които е получавала… възпитанието. „Пътят на грешника…“
Тя поклати глава, събра двете си ръце и здраво ги стисна, а Клайд гледаше пред себе си, мислеше за положението и за всичко, което то можеше да означава за него.
Майка му седеше съвсем сломена и озадачена от ролята, която е изиграла самата тя във всичко това. Всъщност беше лъгала, както и всички други. И ето Клайд сега бе напълно осведомен за всичките й лъжи и хитрини и й се виждаше, че изглежда глупава и лицемерна. Но не се ли беше опитала да го спаси от всичко това… него и другите? И той беше достатъчно голям да го разбере сега. Все пак тя се залови да обяснява защо и да повтаря колко ужасно й се струва всичко това. Същевременно, както му обясни по-нататък, сега се видяла принудена да се обърне към него за помощ във връзка е това положение.
— Еста скоро ще бъде много зле — изведнъж продължи тя, като надмогна себе си очевидно без да има сили или поне желание да гледа Клайд, докато му го казва, и все пак твърдо решила да бъде колкото може по-откровена. — Много скоро ще й трябва лекар и някой, който да стои при нея през цялото време, когато аз не съм там. Трябва да намеря отнякъде пари… поне петдесет долара. Не би ли могъл да ми намериш толкова по някакъв начин от някой от младите си приятели, а? Само назаем за няколко седмици? Ти би могъл да ги върнеш скоро, знаеш, стига да искаш. Няма да искам да ми плащаш нищо за стаята, докато не ги върнеш.
Тя гледаше Клайд тъй напрегнато, тъй настойчиво, че той се чувстваше съвсем потресен от безспорната състоятелност на молбата й. И преди да успее да добави нещо към тревожното угнетение, което помрачаваше лицето на майка му, тя додаде:
— Ония другите пари бяха за нея, нали знаеш, за да мога да я доведа тук, след като нейният… нейният… — тя се подвоуми, докато намери подходяща дума, но най-после довърши: — нейният съпруг я изоставил там в Питсбърг. Предполагам, че ти го е разправила.
— Да, разправи ми — отговори Клайд тежко и печално. Защото положението на Еста в края на краищата беше безспорно критично, нещо, за което не се беше замислял досега.
— Ау, майко! — възкликна той, терзан от мисълта за петдесетте долара в джоба си (точно сумата, необходима на майка му) и тяхното предназначение. — Не знам дали ще мога да направя нещо, или не. Не познавам чак толкова добре никое от момчетата там, за да поискам такова нещо. Пък и те не печелят повече от мен. Бих могъл да взема назаем нещичко, но няма да е кой знае колко.
Той се запъна и преглътна, защото не му беше лесно да лъже майка си по този начин. Всъщност никога не му се беше случвало да лъже във връзка с нещо така мъчително и да лъже тъй жалко. Защото имаше петдесет долара в джоба си в момента с Хортензия от едната страна и майка му и сестра му от другата и тези пари щяха да помогнат на майка му да разреши затрудненията си в същата степен, както и на Хортензия, и то по-почтено. Колко ужасно беше да не й помогне! Как можеше да й откаже наистина! Клайд нервно облиза устни и прекара ръка през челото, защото от възбуждение по лицето му бе избила пот. Чувстваше се угнетен, безчестен, неспособен да се справи с положението.
— А нямаш ли някакви свои пари, които би могъл да ми дадеш още сега, а? — полуумолително попита майка му. Защото имало редица неща, необходими във връзка с положението на Еста, за които трябвали пари незабавно, а тя имала тъй малко.
— Не, нямам, майко — каза Клайд, погледна я за миг плахо и веднага извърна очи, тъй че ако самата тя не беше така залисана, можеше да прочете по лицето му, че я лъже.
В действителност той усети да го прерязва смесена болка на самосъжаление и самопрезрение, идваща от състраданието, което изпитваше към майка си. Нямаше сили дори да си представи, че ще загуби Хортензия. Тя трябва да бъде негова! Но все пак майка му изглеждаше тъй самотна и тъй безпомощна! Това беше срамно! Той се държеше низко, направо подло! Дали нямаше по-късно да бъде наказан за такова нещо?
Клайд се опита да измисли някакъв друг начин — някакъв начин да намери малко пари освен петдесетте долара, та да й помогне. Да беше имал само малко повече време — още няколко седмици! Да не й беше хрумнало на Хортензия тази прищявка за палтото тъкмо сега!