— Ще ти кажа какво мога да направя — продължи той съвсем глупаво и тъпо, докато майка му не спираше да цъка. — Ще ти помогнат ли пет долара?
— Е, все ще е нещо — отговори тя. — Все ще ми послужат.
— Добре, толкова мога да ти дам — каза Клайд, като си мислеше да ги навакса от бакшишите през седмицата и се уповаваше на по-добър късмет през следващите дни. — Пък аз ще видя какво мога да направя идущата седмица. Може би ще мога да ти дам десет. Не мога да обещая със сигурност. Трябваше да взема назаем част от тия другите пари, дето ти дадох, и още не съм ги върнал всичките, ако взема да се моля сега за още, ще си помислят… Е, ти знаеш как се гледа на тия работи.
Майка му въздъхна и си помисли какво нещастие е да прибягваш за такава помощ до сина си. И то тъкмо когато се мъчи да стъпи на крака. Какво ли ще си мисли той за всичко това след години? Какво ще мисли за нея… за Еста… за семейството? Защото въпреки цялата му амбиция и смелост, и желанието да излезе от дома и да работи, винаги й се беше струвало, че Клайд не е от много здравите физически, нито устойчивите морално или умствено. Колкото се отнасяше до неговите нерви и преживявания, от време на време той като че ли повече приличаше на баща си, отколкото на нея. А в повечето случаи беше толкова лесно да го възбуди човек — да го накара да прояви напрежение и принуденост, — сякаш не ги издържаше и тях. И не друг, а тя, заради Еста и заради мъжа си и техния несполучлив съвместен живот, трупа по-голямата част от тези тежести върху него.
— Е, щом не можеш, значи, не можеш — промълви тя. — Трябва да се помъча да измисля някакъв друг изход. — Но в момента не виждаше никакъв.
XVII
По отношение на разходката с автомобил, предложена и уредена за следващата неделя от Хеглънд и неговия приятел шофьор, се наложи промяна в плана. Колата — не каква да е, а скъп Пакард — не можело да се вземе за този ден, а трябвало да се използва сега до четвъртък или петък, или всичко се осуетявало. Защото, както на всички предварително им се обясни, но без строго придържане до истината, колата принадлежеше на някой си господин Кимбарк, възрастен и много заможен човек, който в момента пътувал из Азия. Също така не беше вярно и това, че въпросният младеж е шофьор на господин Кимбарк — той беше само разхайтен, покварен син на Спарсър, управител на една от животновъдните ферми на господин Кимбарк. Този негов син, в желанието си да се покаже за нещо повече от син на управител на ферма и понеже работеше като пазач и имаше достъп до колите, бе решил да вземе най-хубавата и да се поразходи с нея.
Хеглънд бе този, който предложи да вземе участие в някое интересно пътуване с приятелите си от хотела. Но след като всички бяха поканени, се получило съобщение, че господин Кимбарк вероятно щял да се върне през следващите две седмици. И поради това Уилърд Спарсър бе решил веднага, че е най-добре да не използва вече колата. Можело изневиделица да бъде хванат поради неочаквано пристигане на господин Кимбарк. Когато изложи затруднението си пред Хеглънд, който с нетърпение чакаше тази разходка, той се присмя на страха му. Защо лък да не я използват още веднъж? Бил разпалил интереса у всичките си приятели и сега не искал да ги разочарова. Те се уговориха за следващия петък между пладне и шест часа. А тъй като Хортензия бе променила плановете си, тя реши сега да придружи Клайд, който, разбира се, беше поканен.
Обаче както Хеглънд обясни на Ратърър и Хигби, понеже ще използват колата без разрешението на собственика, трябва да се срещнат по-далечко — мъжете на една от тихите улички близо до Седемнадесета и Западния проспект, откъдето могат да продължат до мястото, където ще е по-удобно да се срещнат с момичетата, а именно на Двадесета и Уошингтън. Оттам ще тръгнат по Западния парков път и Анибаловия мост на северозапад към Харлем, Норт Канзас сити, Майнавил и нататък през Либърти и Моузби по Екселсиор Спрингз. Крайната им цел там ще бъде малък хан — „Вигвамът“ — на едва-две мили отсам Екселсиор, който е отворен през цялата година. Всъщност това е едновременно ресторант, дансинг и хотел. Един грамофон и механично пиано осигуряват необходимата музика. Групи като тяхната отивали там доста често, а Хеглънд, както и Хигли, които бяха ходили няколко пъти, го описваха като първокласно заведение. Храната била добра, пътят дотам — прекрасен. Точно под него имало рекичка, където поне лятно време можело да се гребе с лодка и да се лови риба. Зиме някои се пързаляли с кънки, когато имало лед. Положително по това време на годината — януари — пътят щял да бъде заснежен, но можело лесно да се мине, а гледката била чудесна. Имало едно езерце, недалече от Екселсиор, по това време на годината също замръзнало, и според Хеглънд, който винаги проявяваше прекалено голяма фантазия и въодушевление, могли да отидат там и да се попързалят.