— О, хайде да танцуваме, искате ли? Не можете ли да спрете туй другото дрънкало? — добави тя.
— Разбира се, след като изсвири докрай — обясни със смях Ратърър. — Единственият начин да го спреш, е да не пускаш в него монети.
Но понеже в помещението влезе келнер, Хигби се зае да пита кой какво иска. Междувременно, за да блесне с чаровете си, Хортензия се изправи сред дансинга и се опита да имитира сива мечка, ходеща на задните си крака, което умееше да прави доста забавно — съвсем грациозно. А Спарсър, като я видя сама сред дансинга, побърза да привлече вниманието й върху себе си и тръгна подир нея, като се мъчеше да имитира нейните движения. Харесала неговата ловкост и нетърпелива да потанцува, Хортензия най-после изостави имитирането, протегна към него ръце и двамата живо заиграха уанстеп. Клайд, който в никакъв случай не беше толкова добър танцьор, веднага пламна от ревност — болезнена ревност. В копнежа по нея му се струваше несправедливо тя да го изоставя тъй рано — в самото начало на веселбата. Но Хортензия, заинтересувана сега от Спарсър, който като че ли беше по-обигран, не обръщаше никакво внимание на Клайд, а продължаваше да танцува с новозавоювания си обожател, при което ритмичното му майсторство тъй очарователно отговаряше на нейното. А после, за да не останат на сухо, другите веднага си избраха партньорки: Хеглънд затанцува с Майда, Ратърър с Люсил, а Хигби с Тина Когел. Така Лора Сайп остана за Клайд, който не я харесваше много. Не беше чак толкова хубава — пълно момиче с месесто лице и неотговарящи на лицето похотливи сини очи — и понеже Клайд не обладаваше особено майсторство, двамата танцуваха само най-обикновен уанстеп, докато другите правеха най-различни стъпки.
Обзет от болезнена ярост, Клайд забеляза, че Спарсър, който все още танцуваше с Хортензия, сега я притиска до себе си и я гледа право в очите. И тя му позволява! Той усети изведнъж някаква оловна буца под лъжичката. Нима беше възможно да хареса този млад парвеню с колата! Нали е обещала да бъде добра към него? Това породи в душата му чувството, че тя е непостоянна, че не е изключено да е съвършено равнодушна към него. Искаше да направи нещо… да спре да танцува и да я дръпне от Спарсър, но нямаше начин, докато не свърши тази плоча.
А тогава, точно когато тя свърши, келнерът се върна с табла и нареди коктейли, лимонада и сандвичи на съединените три масички. Всички се запътиха към масите, но Спарсър и Хортензия продължиха да танцуват — нещо, което Клайд веднага забеляза. Тя беше безсърдечна флиртаджийка! В действителност — не даваше пет пари за него! И това — след като съвсем неотдавна го накара да помисли, че го харесва и го склони да й помогне да си купи това палто! Да се маха по дяволите сега! Ще й даде да разбере! Той да я чака! Не минаваше ли това всички граници? Но ето че най-после, като видяха, че другите се събират около сложените близо до огъня маси, Хортензия и Спарсър спряха да танцуват и се приближиха. Клайд бе пребледнял и мрачен. Стоеше настрана, привидно безразличен. А Лора Сайп, забелязала вече неговия гняв и доловила причината му, сега се дръпна от него и отиде при Тина Когел, на която обясни защо е толкова сърдит.
Тогава, като забеляза колко е мрачен, Хортензия се запъти към него със стъпките от „Сивата мечка“.
— Ах, не беше ли това чудесно? — заговори тя. — Божичко, колко обичам да танцувам на такава музика!
— Разбира се, чудесно за теб — отвърна Клайд, изгаряйки от ревност и разочарование.
— Защо, какво е станало? — попита тя с нисък и почти обиден тон, като се преструваше, че не се сеща, макар да знаеше много добре защо е ядосан. — Да не искаш да кажеш, че те е хванало яд, понеже танцувах първо с него, а? Ах, колко глупаво! Защо не дойде тогава ти да танцуваш с мен? Не можех да му откажа да танцувам, щом беше до мене, нали?
— О, не, разбира се, не си могла — отговори Клайд саркастично, с нисък, натъртен тон, защото и той, също както Хортензия, не искаше другите да чуят. — Но никой не те караше да лягаш отгоре му и да го гледаш така замечтано, нали? — Клайд беше направо вбесен. — Няма защо да ми казваш, че не си го правила, защото те видях.
При тези негови думи тя го погледна учудено, понеже си даде сметка не само за рязкото му държане, но и за това, че сега за първи път си позволява такава смелост по отношение на нея. Трябва да е започнал да се чувства твърде сигурен. Тя му отделя твърде много внимание. В същото време си даде сметка, че не беше сега времето да му покаже, че държи на него много по-малко, отколкото би желала той да вярва, понеже иска да получи палтото, както вече са се уговорили.