— Ах, божичко, всяко нещо си има граници! — отговори тя ядосано, раздразнена най-много от факта, че това, което Клайд казва, е вярно. — И ти ако не си мърморко! Е, не мога да ти помогна, щом искаш да си толкова ревнив. Не съм направила нищо, само потанцувах с него. Не съм и помислила, че ще се разсърдиш.
Тя понечи да му обърне гръб, но се сети, че между тях има споразумение и трябва да го предразположи, ако иска да стане работата, затова го дръпва за реверите на сакото по-настрана, където нямаше да ги чуят, защото другите вече гледаха и слушаха, и започна:
— Виж какво сега. Няма защо да се държиш така. Не съм влагала нищо в това, което правех. Честна дума, не съм. Пък сега всички танцуват така. И никой не влага нищо в това. Ти искаш ли да бъда добра към теб, или не искаш?
И го загледа право в очите с преднамерена нежност и обещание, сякаш той беше единственият сред всички присъстващи, когото наистина харесваше. И умишлено, нарочно чувствено сви устни, както умееше, и те потрепнаха — можеше да се рече, че иска да го целуне — изражение, което събуждаше у него безумно желание.
— Добре — каза Клайд, като я гледаше покорно, загубил воля. — Може да постъпвам глупаво, но положително те видях какво правеше. Ти знаеш, че съм луд за теб, Хортензия… безумен! Не мога да се наложа на себе си. Понякога ми се иска да можех. Бих искал да не съм такъв глупак. — И я загледа скръбно.
А тя, осъзнала властта си над него и колко лесно е да го командва, отговори:
— Ах, и ти пък… стига толкоз! Ако бъдеш добричък, след малко, когато другите не гледат, ще те целуна.
В същото време усещаше, че Спарсър я гледа. А също, че много го привлича и че самата тя го харесва повече от всички други, с които се е срещала напоследък.
XVIII
Връхната точка на следобеда настъпи обаче, когато след още няколко танца и още няколко чаши питие рекичката и предлаганите от нея удоволствия бе още веднъж натрапена на вниманието им от Хеглънд, който надзърна през един от прозорците и изведнъж възкликна:
— Защо не погледнете леда там долу! Вижте чудесния лед. Хайде всички долу там, да се пързаляме!
И всички хукнаха презглава — Ратърър тичаше за ръка с Тина Когел, Спарсър с Люсил Никълъс, с която тъкмо беше танцувал, Хигби с Лора Сайп, която започваше да му се вижда достатъчно интересна за разнообразие, и Клайд с Хортензия. Но щом стигнаха леда, който беше не повече от тясна ивица със сняг, отвян на места от вятъра, и извиваше сред гъстаци от безлистни дървета, компанията заприлича повече на млади сатири и нимфи от старите дни. Тичаха насам-натам, подхлъзваха се, пързаляха се, а Хигби, Люсил и Майда веднага паднаха, но скочиха на крака с буен смях.
Хортензия, първо крепена от Клайд, също ситнеше ту тук, ту там. Но скоро се отпусна да тича и да се хлъзга с писъци на престорен страх. Сега не само Спарсър, но и Хигби, без да държи сметка за Клайд, започна да заобикаля Хортензия с внимание. Те се пързаляха заедно с нея, гонеха я и се преструваха, че искат да я спънат, но я подхващаха, когато падаше. А Спарсър я хвана за ръка и уж против нейното желание и напук на другите я помъкна нагоре по течението зад един завой, където никой не можеше да ги види. Твърдо решил да не показва повече, че я наблюдава или ревнува, Клайд остана с компанията. Но въпреки волята си мислеше, че Спарсър може да използва този случай да й назначи среща или дори да я целуне. Тя беше напълно способна да му го позволи, дори да се престореше, че не иска. Това бе убийствено!
Неволно изтръпна от безпомощна мъка… от желание да може да ги види. Но Хеглънд извика всички да се хванат за ръце; той хвана Люсил Никълъс, която се държеше за него, и подаде другата си ръка на Майда Аксълрод, която на свой ред протегна свободната си ръка на Ратърър. Хигби и Лора Сайп тъкмо се канеха да останат на опашката, когато Спарсър и Хортензия се върнаха, хлъзгайки се, при което той я държеше за ръка. Така те се хванаха на края. Тогава Хеглънд и другите се спуснаха да тичат и да извиват напред-назад, докато всички, които бяха след Майда, изпопадаха и се пуснаха. И както Клайд забеляза, при падането си Хортензия и Спарсър се подхлъзнаха и притиснати един в друг се търколиха до самия бряг, където имаше сняг, листа и вейки. Полите на Хортензия някак се закачиха и се вдигнаха до над коленете. Но вместо да прояви някакво смущение, както Клайд очакваше и искаше да се случи, Хортензия остана да седи така няколко мига, без да се засрами, и дори се смееше от сърце, а Спарсър седеше до нея и все още я държеше за ръка. А Лора Сайп падна по такъв начин, че да препъне Хигби, който падна отгоре й, и двамата също лежаха там и се смееха, при това в най-неприлична поза, както си помисли Клайд. Той забеляза също, че и полите на Лора Сайп са се вдигнали над колената. А Спарсър, надигнал се сега, сочеше хубавите й крака и се смееше с глас, показал всичките си зъби. Останалите също крещяха и се заливаха от смях.