„Да пукнат макар! — мислеше Клайд. — Защо, да го вземат дяволите, трябва вечно да се лепи за нея? Защо не си е довел свое момиче, щом е искал да прекара весело? Какво право имат да отиват където никой не може да ги види? И тя иска да й вярвам, че не влага нищо във всичко това! Никога не се смее тъй от сърце с мен, това го знам! За какъв ме смята, че да ме лъже така?“ Той се намръщи мрачно, докато размишляваше, обаче всички отново се заловиха за ръце и този път пак Люсил Никълъс се държеше за него, а Спарсър и Хортензия пак бяха на опашката. Но Хеглънд, без да има представа за настроението на Клайд и като мислеше само за играта, извика:
— Няма ли да е по-добре сега някой друг да се хване на края, а?
Ратърър и Майда Аксълрод, и Клайд, и Люсил Никълъс признаха справедливостта на тази забележка и се преместиха на края, а Хигби с Лора Сайп и Хортензия със Спарсър останаха пред тях. Само че, както Клайд забеляза, Хортензия все още се държеше за Спарсър, макар да застана точно пред него и пое ръката му от дясната си страна, а Спарсър остана до нея отляво, стиснал я здраво за ръка, което вбеси Клайд. Защо не си гледа той Лора Сайп, момичето, което са довели за него? А Хортензия го насърчава!
Беше му много тъжно и се чувстваше толкова ядосан и огорчен, че почти не можеше да участва в играта. Искаше му се да се пусне и да се скара със Спарсър. Но Хеглънд действаше тъй бързо и усърдно, че върволицата започна играта, преди Клайд да успее дори да помисли за такова нещо.
А след това, колкото и да се мъчеха да запазят равновесие в този устрем, той, Люсил, Ратърър и Майда Аксълрод се озоваха на земята и се завъртяха на леда като пумпал. Хортензия, която го пусна точно в критичния момент, изглежда, предпочете преднамерено да се държи за Спарсър. Вкопчили се един в друг, Клайд и другите се плъзнаха по гладкия зеленикав лед десетина крачки и се блъснаха вкупом в една пряспа. Когато спряха, той забеляза, че Люсил Никълъс лежи на колената му в такава поза за пляскане, че неволно избухна в смях. А Майда Аксълрод лежеше по гръб до Ратърър с вирнати крака — нарочно, помисли си Клайд. Тя беше твърде вулгарна и дръзка за него. Последваха, разбира се, писъци и кикот на възторг — тъй гръмогласни, че можеха да се чуят на половин миля. Хеглънд, който винаги лесно се разсмиваше, сега се превиваше одве, пляскаше се по бедрата и ревеше. А Спарсър, отворил голямата си уста, се киска и криви, докато посиня. Всичко това бе така заразително, че за известно време Клайд забрави ревността си. Той също гледаше и се смееше. Ала настроението му всъщност не се промени. Все още смяташе, че Хортензия не постъпва честно.
Най-после Люсил Никълъс и Тина Когел се умориха от тези игри и се дръпнаха настрана. Хортензия също. Клайд веднага се отдели от останалите, за да отиде при нея. Тогава Ратърър отиде при Люсил. Другите също се разделиха, Хеглънд забута Майда Аксълрод пред себе си надолу по реката, докато се скриха от погледа зад един завой. Хигби последва примера му и задърпа Тина Когел нагоре по реката, а Ратърър и Люсил, сякаш забелязали нещо интересно, със смях и приказки се насочиха към един гъстак. Дори Спарсър и Лора, като се видяха изоставени от всички, отидоха нанякъде и Клайд и Хортензия останаха сами.
Тогава и те отидоха при един паднал дънер, който лежеше успоредно с реката, и Хортензия седна. Но Клайд страдаше от въображаемите си рани и продължаваше да мълчи, а тя, усетила каква е работата, го хвана за колана на палтото и го задърпа игриво.
— Дий, конче! Дий! Попързаляй ме по леда, конче.
Клайд я изгледа навъсено, вътрешно ядосан, като не искаше да се отърси толкова лесно от мислите за сполетелите го според него нещастия.
— Защо оставяш тоя Спарсър да се върти вечно около теб? — поиска да знае той. — Видях те как отиде с него нагоре по ручея преди малко. Какво ти каза той там?
— Нищо не ми е казал.
— О, не, разбира се, не! — грубо и с горчивина подхвърли той. — Може и да не те е целунал, а?
— Остава пък и да ме целуне! — отвърна Хортензия категорично и злобно. — Бих искала да знам за каква ме имаш изобщо. Аз не позволявам на хората да ме целуват още първия път, когато се запознаят с мен, умник такъв, и искам да го знаеш. Не съм ти позволила и на теб, нали?