— Е, да, така си е — отговори Клайд, — но не си ме и харесвала толкова, колкото го харесваш тоя.
— Тъй ли? Може и да е вярно, но какво право имаш изобщо да ми казваш, че го харесвам! Бих искала да знам нямам ли право да се повеселя, без да ме дебнеш през цялото време. Само ми идваш до гуша, ето какво правиш! — Сега беше вече съвсем ядосана поради собственическия тон, с който той като че ли й говореше.
Тогава Клайд, отблъснат и малко стреснат от неочаквания отпор от нейна страна, веднага реши, че може би ще е по-добре да промени тона си. В края на краищата тя никога не бе казала, че го обича, дори когато му даде недоизреченото си обещание.
— Е, добре — забеляза навъсено той след миг, с доста мъка в гласа си. — Аз знам едно, ако давах да се разбере, че харесвам някого толкова, колкото, ти понякога казваш, че харесваш мен, не бих се опитвал да флиртувам с други, както ти правиш тук.
— Не би се опитвал, а?
— Не бих.
— Добре де, кой флиртува изобщо, бих искала да знам?
— Ти.
— Аз също не флиртувам и бих искала да се махнеш оттук и да ме оставиш на мира, щом знаеш само да се караш с мен. Само дето съм танцувала с него горе в ресторанта не е основание да смяташ, че флиртувам. Ах, ти ми идваш до гуша, и толкоз!
— Така ли?
— Точно така.
— Добре, може би ще е по-добре да си тръгна и да не те безпокоя изобщо вече — отговори Клайд с надигнало се в него слабо подобие от смелостта на майка му.
— Е, може и да е по-добре, щом вечно ще се държиш с мен по този начин — отговори тя и злобно зарита леда с носа на обувката си.
Но Клайд започваше да си мисли, че няма сили да скъса с нея така, че в края на краищата твърде много копнее за нея, твърде много е завладян. Започваше да омеква и я гледаше с неспокоен поглед. А Хортензия се сети пак за палтото и реши да бъде любезна.
— Не си го гледала в очите, нали? — попита той нерешително, като си представи пак мислено как бе танцувала със Спарсър.
— Кога?
— Когато танцува с него.
— Не, не съм, поне не си спомням да съм го гледала. Но да речем, че съм. Какво от това? Виж го ти него! Не бива ли човек да погледне някого в очите, ако му се поиска?
— По този начин, по който го гледаше ти? Не бива, щом твърдиш, че харесваш някой друг. — И кожата на челото му заигра нагоре-надолу, а очите му се присвиха.
Хортензия само зацъка нетърпеливо и възмутено:
— Тц-тц! И това ако не минава всички граници!
— А преди малко там на леда… — продължи Клайд решително, но и патетично. — Когато се върна оттам, вместо да дойдеш, където бях аз, отиде на опашката на редицата, заедно с него. Нали те видях. И се държахте за ръка, цялото време, докато се връщахте. А после, когато паднахте, останахте да седите пак хванати за ръка. Бих искал да знам как ще наречеш това, ако не флиртуване. Какво друго е то? Обзалагам се, че и той мисли така.
— Добре де, въпреки всичко не съм флиртувала с него и пет пари не давам какво ще ми кажеш. Но щом искаш да е така, така да бъде. Не мога да ти забраня да го мислиш. Ти си тъй ужасно ревнив, че не искаш да позволиш на никой друг да направи нещо, това ти е грешката. Как иначе може да се играе на леда, ако не се държиш за ръка, можеш ли да ми кажеш? Гледай го ти! А какво ще кажеш за себе си и тая Люсил Никълъс? Нали я видях да лежи на скута ти и ти да се кикотиш. И нищо не ти казах. Какво искаш от мен… да дойда тук и да седя като смахната на това дърво… или да ходя подире ти като опашка? Или ти да ходиш подир мен? За каква ме вземаш изобщо? За коя глупачка?
Тя смяташе, че Клайд я тормози, и това не й харесваше. Мислеше си за Спарсър, който наистина я привличаше в този момент повече, отколкото Клайд. Беше по-голям материалист, не толкова романтичен, по-прям.
Клайд се обърна настрана, свали кепето и мрачно си затърка главата, а Хортензия го загледа и си помисли първо за него, сетне за Спарсър. Спарсър беше по-мъжествен, не беше такъв хленчо. Положително не би стоял и се оплаквал така. Вероятно би я зарязал завинаги, не би искал да има повече нищо общо с нея. И все пак Клайд по някакъв свой начин й беше интересен и полезен. Кой друг щеше да направи за нея това, което бе направил той? И поне не се мъчеше да я накара да отиде с него някъде настрана, както бяха отишли другите и както се беше страхувала, че ще я накара… да изпревари плановете и желанията й.