— А, сега те знам каква си — отговори той тъжно и все пак малко извисоко, сякаш не му беше за първи път. — Ти не ме харесваш, това е всичко. Сега го разбирам добре.
— Ах, колко си лош! — повтори тя, като си придаде оскърбен вид. — Бога ми, това е истина. Ако искаш вярвай, кълна ти се. Честна дума.
Клайд не се помръдна. Доколкото виждаше, на тази хитрина не можеше кой знае какво да отговори. Не можеше да я накара да направи нищо. Щом тя иска да лъже и да се преструва, налага му се да се престори, че й вярва. И все пак го обхвана голяма мъка. В края на краищата нямаше да я спечели — това беше ясно. Клайд се обърна и Хортензия, понеже беше убедена, че е прозрял лъжата й, се почувства задължена да направи нещо, да го спечели отново.
— Моля ти се, Клайд, моля ти се! — подхвана много ловко тя. — Сериозно ти го казвам. Наистина. Не ми ли вярваш? Но идущата седмица… Честна дума, ще видиш! Не ми ли вярваш? Аз наистина ти обещах всичко, което ти казах. Честна дума. Аз те харесвам… много. Няма ли да ми повярваш… моля ти се.
И Клайд, разтреперан от глава до пети от последния момент на майсторската й игра, повярва. И пак започна да се усмихва и да възвръща веселото си настроение. И докато стигнат до колата, където след няколко минути Хеглънд повика всички поради напредналото време, след като държа Хортензия за ръка и я целуна много пъти, той беше съвсем убеден, че изпълнението на лелеяната от него мечта е от сигурно по-сигурно. Ах, какъв връх на блаженството щеше да е минутата на сбъдването й!
XIX
През по-голямата част от завръщането в Канзас сити не се случи нищо, което да помрачи извънредно приятната илюзия, завладяла Клайд. Той седеше до Хортензия, която бе склонила глава на рамото му. И при все че Спарсър, когато изчакваше всички да се качат, преди да седне зад волана, беше я постиснал над лакътя и получил в отговор многообещаващ поглед, Клайд не забеляза това.
Но понеже беше вече късно, а Хеглънд, Ратърър и Хигби го подканваха да бърза колкото може повече, пък и Спарсър благодарение на подарения му от Хортензия поглед и на изпития алкохол беше в най-весело настроение, не се мина дълго и пред тях се показаха светлините на предградията. Защото колата се носеше по пътя с главоломна скорост. На едно място обаче, където една от главните източни железопътни линии приближаваше града, се наложи неочаквано дълго и тревожно да чакат пред прелез, докато се разминат два товарни влака. По-нататък, в Норт Канзас сити, заваля лапавица — големи мокри и меки парцали, които леко се стелеха и покриваха пътя със слой хлъзгава кал, изискваща повече предпазливост, отколкото бяха проявили досега. Беше пет и половина. При обикновени обстоятелства още осем минути при голяма скорост биха стигнали за колата да ги докара на една-две пресечки от хотела. Но сега след още едно забавяне на прелез близо до Анибаловия мост стана шест без двадесет, докато минат през моста и стигнат Уайондот стрийт. И четиримата младежи вече бяха изгубили приятното чувство, добито от прекрасното пътуване и удоволствието, което им бе доставила компанията на тези момичета. Защото вече се тревожеха, че не ще успеят да стигнат в хотела навреме. Всички виждаха пред себе си стегнатата фигура на изискващия военна дисциплина господин Скуайърз.
— Хей, ако не караме по-бързо — рече Ратърър на Хигби, който нервно въртеше часовника си, — няма да стигнем навреме. Надали ще успеем да се преоблечем, както я виждам тая работа.
Клайд го чу и възкликна:
— И таз хубава! Не можем ли да побързаме малко? Ех, що ли трябваше да идваме днес! Лошо пише, ако не стигнем навреме.
А Хортензия забеляза внезапното му възбуждение и безпокойство и попита:
— Мислиш ли, че не ще успеете?
— Ако се движим така, няма да можем — отговори Клайд.
Но Хеглънд, който беше наблюдавал досега снежинките във въздуха, един свят, който изглеждаше изпъстрен с падащи парченца памук, се провикна:
— Слушай, Уилърд! На всяка цена трябва да караме по-бързо. Направо ще ни изхвърлят, ако закъснеем.
И Хигби, най-сетне изтръгнат от дръзкото спокойствие на комарджия, добави:
— Като нищо ще ни отрежат квитанцията, освен ако измислим някоя хубава история. Не може ли някой да измисли нещо?
Клайд само нервно въздъхна.
След това, сякаш за да ги измъчва още повече, почти на всеки кръстопът имаше струпване на превозни средства, Спарсър, ядосан от това ново затруднение, гледаше с нетърпение предупреждаващата ръка на управляващия движението полицай на пресечката на Девета и Уайондот, която се вдигна срещу него.