Другите момичета освен Лора Сайп не бяха пострадали сериозно — никоя от тях. Бяха повече уплашени, отколкото да им имаше нещо, но сега след случилото се бяха в паника да не би да ги хване полицията, да ги арестува, да ги изложи и накаже. Затова стояха около колата и само се обаждаха:
— Ох, божичко, побързайте най-после!
— Ах, майчице, трябва всички да се махнем оттук!
— О, колко ужасно е всичко това!
Най-сетне Хеглънд възкликна:
— Млъкнете, за бога, чувате ли? Правим всичко, каквото можем, не виждате ли? Ей сега ще докарате фантетата тук, както сте се разпискали.
И тогава сякаш в отговор на тази забележка самотен жител на предградието, чул трясъка и виковете вечерта на четири пресечки от мястото на случката и се домъкнал да види какво става, сега се доближи и спря, любопитно загледал пострадалите хора и кола.
— Блъснали сте се, а? — възкликна той доста добродушно. — Има ли някой тежко ранен? Колко жалко! И каква хубава кола! Мога ли да помогна с нещо?
Клайд го чу да говори и погледна навън, но не видя никъде Хортензия, а понеже не можеше да направи за Спарсър нищо повече, отколкото да го положи на дъното на колата, заоглежда се със смъртна тревога на всички страни. Защото мисълта за полицията и неизбежното преследване много го измъчваше. Трябва да се измъкне от тази история. Не бива да го хванат тук. Като си помислеше какво щеше да му се случи, ако го хванат тук… как щяха да го опозорят, а вероятно и да го накажат… щяха да го лишат от целия този чудесен свят, преди да може да каже и една дума. Майка му щеше да се научи… господин Скуайърз… всички. Положително щеше да отиде в затвора. О, колко ужасна бе тази мисъл — тя го измъчваше като някаква машина за изтезания. Те не можеха да помогнат с нещо повече на Спарсър и само се излагаха на опасността да бъдат заловени от полицията поради бавенето си. Затова с думите „Къде отиде госпожица Бригз?“ той се измъкна от колата и я затърси с поглед из тъмните заснежени полета. Мисълта му беше, че първо ще й помогне да отиде, където тя пожелае.
Но тъкмо тогава в далечината се чуха клаксоните и бръмченето на най-малко два мотоциклета, бързо приближаващи се точно към това място. Защото жената на тукашния жител, дошъл при тях, щом чула трясъка и виковете, веднага бе телефонирала на полицията, че е станала злополука. И ето че същият този човек вече обясняваше:
— Те ще са. Аз казах на жена си да телефонира за бърза помощ.
И като чуха това, всички хукнаха да бягат, защото им стана ясно какво означава то. А освен другото, като погледнеше отвъд полето, човек можеше да види фаровете на приближаващите се мотоциклети. Те стигнаха ъгъла на Тридесет и първа и Кливлънд заедно. Тогава единият сви на юг, точно към това място, по Кливлънд авеню. А другият продължи на изток по Тридесет и първа, като търсеше злополуката.
— Бягайте, за бога, бягайте всички! — възбуден пошепна Хеглънд. — Пръскайте се!
Той веднага хвана Майда Аксълрод за ръка и затича на изток по Тридесет и пета улица, на която лежеше разбитата кола, и отвъд, по затънтените източни предградия. Но след миг реши, че това няма да му помогне, че би било твърде лесно да го преследват по такава улица, затова изви на североизток направо през откритите полета вън от града.
И сега Клайд също така внезапно осъзна какво би значело да го хванат — как всичките му красиви мечти за удоволствия в живота положително ще завършат с позор, а вероятно и затвор и също се втурна да бяга. Само че вместо да последва Хеглънд или някого от другите, той се насочи на юг по Кливлънд авеню към южните граници на града. Но и той като Хеглънд си даде сметка, че това прави преследването много лесно за всеки, който би решил да го последва, затова навлезе в откритите полета. Само че вместо да тича навън от града, както преди, сега сви на югозапад и затича към онези улици, които се намираха на юг от Четиридесета. Понеже преди да ги стигне, трябваше да измине голямо празно пространство само с една купчинка храсти по-наблизо, а фаровете на мотоциклетите вече шареха по пътя пред него, той изтича при тези храсти и се стаи зад тях.
Само Спарсър и Лора Сайп бяха останали вътре в колата и Лора тъкмо започваше да идва на себе си. А отвън бе останал само много смаяният местен жител.