Противно на сестра си — висока, чернокоса и бледа Бела, макар по-ниска, бе далече по-изящно и по-здраво сложена. Имаше гъста кестенява, почти черна коса, маслиненомургав цвят на лицето, обагрен с руменина, очи — кафяви и весели, искрящи от жадна любознателност. Силна и гъвкава, тя беше изпълнена с жизненост и одухотвореност. Ръцете и краката й бяха изящни и подвижни. Явно бе склонна да харесва нещата, каквито ги вижда, да се радва на живота такъв, какъвто е, и затова, обратно на сестра си, бе необикновено привлекателна за мъже и младежи, за мъже й жени — стари и млади, — нещо, което майка й и баща й добре знаеха. Нямаше опасност да не достигнат предложенията за женитба, когато им дойдеше времето. Както се струваше на майка й, твърде много младежи и мъже се навъртаха вече около нея, а това поставяше въпроса за избора на подходящ съпруг. Тя вече бе проявила склонност да завързва близка дружба не само с потомците на по-старите и по-консервативни семейства, които представляваха ултрапочтения елемент в града, но също така (а това съвсем не харесваше на майка й) и със синовете и дъщерите на по-късно издигнали се, а следователно и с по-малко обществено значение семейства в тоя край — синовете и дъщерите на производители на бекон, буркани за консерви, прахосмукачки, дървени и кошничарски изделия и пишещи машини, които представляваха достатъчно солиден финансов елемент в града и от които се състоеше онова, което би могло да се сметне за „ултрамодерната“ част от местното общество.
По мнението на госпожа Грифитс те твърде много танцуваха, ходеха по кабарета, препускаха с автомобили от един град в друг без надлежен обществен надзор. И все пак, като противоположност на сестра си Майра, колко по-лесно бе с нея! Единствено от гледище на съответния контрол или докато тя бъде благополучно и благочестиво омъжена, госпожа Грифитс се тревожеше и дори въставаше против повечето от сегашните й връзки, копнежи и развлечения. Искаше да я опази.
— Е, къде си била? — поиска да знае тя, когато дъщеря й се втурна в стаята, захвърли книгите си и се приближи до запалената камина.
— Само си помисли, мамо! — без всякаква връзка и без да й обръща внимание, заговори Бела. — Финчли щели да се откажат от вилата си на езерото Грийнууд това лято и да отидат горе на Дванадесетото езеро близо до Боровия нос. Щели да си построят там ново бунгало. И Сондра разправя, че тоя път то щяло да бъде до самата вода, не настрана, както е сега тук. И щели да имат голяма, широка веранда с дъбов под. И навес за лодки, достатъчно голям за тридесетфутовата електрическа моторница, която господин Финчли щял да купи за Стюърт. Това ще е чудесно, нали? И ми каза, че ако ме пуснеш, може да стоя горе при тях цялото лято или колкото аз си искам. И Гил също, ако иска. Било на другия бряг на езерото, точно срещу Емъри Лодж и хотела „Ийст Гейт“, нали знаеш? А вилата на Фант (нали го знаеш, семейство Фант от Ютика) била точно под тяхната, близо до Шарон. Това е просто чудесно, нали? Няма ли да е хубаво? Да искахте ти и татко да решите и да направите сега там една вила, мамо! Струва ми се, че, кажи-речи, всички, които струват нещо тука, се местят там горе.
Тя говореше тъй бързо, така се въртеше и гледаше ту пламтящия в камината огън, ту през двата високи прозореца, от които се виждаше моравата пред къщата и цялото Уикейджи авеню, осветено с електрически фенери в зимния здрач, че майка й не можа да вмъкне никаква забележка, докато тя не свърши. Накрая обаче успя да подхвърли:
— Тъй ли? Добре, ами какво ще правят семейства като Антъни Никълсън и Тейлър? Не съм чула да се канят да напуснат Грийнууд.
— О, знам, нито едно от тях не би сторило това! Кой ли пък би си помислил, че ще се преместят? Много са старомодни. Не са от тия, дето ще се преместят където и да било, нали? Всички мислят така. И все пак Грийнууд не е като Дванайсетото езеро. Ти сама го знаеш. Всички, които представляват нещо долу на Южния бряг, положително ще отидат горе. Кранстън отиват идущата година, казва Сондра. А след това, обзалагам се, ще отидат и Харнът.
— Кранстън, Харнът, Финчлн и Сондра! — подхвърли майка й, полуразвеселена и полуядосана. — Кранстън и ти, Бъртин и Сондра, само това чувам напоследък!
Защото семейства Кранстън и Финчли въпреки известния успех сред по-новото и по-ултрамодерно местно общество бяха много повече от всички други предмет на доста неблагосклонни критики. Това бяха хора, които, преместили „Дружество Кранстън за плетени изделия“ от Олбъни и „Електрически прахосмукачки Финчли“ от Бъфало и построили големи фабрики на южния бряг на река Мохок, да не говорим за новите грандиозни къщи на Уикейджи авеню и летните вили на езеро Грийнууд, двадесетина мили северозападно от града, даваха тон на доста претенциозен, а следователно и неприятен начин на живот на всички заможни кореняци в този край. Обличаха се най-елегантно, парадираха с последните модели автомобили и най-новите забавления и бяха проблем за онези, които разполагаха с по-малко средства и считаха своето положение и обстановка достатъчно установени, приятни и привлекателни, за да желаят нещо друго. Общо взето, Кранстън и Финчли бяха трън в очите на останалия елит в Ликъргъс — твърде много биеха на очи и твърде много се натрапваха.