— Колко пъти съм ти казвала, че не искам да имаш толкова много вземане-даване с Бъртин или пък с тая Лета Хариът и брат й! Те са твърде нахални. Ходят навсякъде, приказват и прекалено много се показват. Баща ти е на същото мнение по отношение на тях. Колкото за Сондра Финчли, ако тя смята да ходи и с Бъртин, и с теб, скоро и с нея няма да ходиш. Освен това не съм сигурна, че баща ти одобрява да ходиш някъде, без никой да те придружава. Не си достатъчно голяма. А колкото за отиването ти на Дванайсетото езеро у Финчли, не отидем ли всички заедно, няма да отидеш и там.
И госпожа Грифитс, която клонеше повече към начина на живот и държането на по-старите, макар и по-малко заможни семейства, загледа недоволно дъщеря си.
Обаче това ни най-малко не смути, нито ядоса Бела. Тъкмо наопаки — тя познаваше майка си и знаеше, че майка й я обича; знаеше също, че тайно се възхищава от физическата й прелест, както и от сигурния й успех в местното общество не по-малко от баща й, който я смята за самото съвършенство и може да бъде покорен от нейната най-лека и достатъчно често използвана усмивка.
— Недостатъчно голяма, недостатъчно голяма! — повтори с укор Бела. — Гледай ти! През юли ще навърша осемнадесет години. Бих искала да знам кога ти и татко ще ме смятате достатъчно голяма, за да отида някъде без двама ви! Където и да отидете вие двамата, трябва и аз да ходя с вас, а ако аз поискам да отида някъде, вие двамата също трябва да бъдете с мен.
— Бела! — смъмри я майка й. Сетне, след моментно мълчание, през време на което дъщерята стоеше нервно пред нея, добави: — Разбира се, какво друго би искала да правим? Когато станеш на двадесет и една или две, ако не си се още омъжила дотогава, ще имаш достатъчно време да мислиш за излизане без нас. Но на твоята възраст не би трябвало и наум да ти идва подобно нещо.
Бела повдигна хубавата си главичка, понеже в този миг страничната врата долу се отвори стремително и Гилбърт Грифитс, единственият син на семейството, който по лице и телосложение (макар и не по маниери и слабохарактерност) много приличаше на Клайд, братовчеда си на Запад, влезе и се заизкачва по стълбата.
Беше по това време енергичен, себелюбив и суетен младеж на двадесет и три години, който, противоположно на двете си сестри, изглеждаше много по-неприветлив и далече по-практичен. Също така може би много по-схватлив и настойчив в делово отношение — област, към която никое от двете момичета не проявяваше и най-малък интерес. Държеше се поривисто и нетърпеливо. Смяташе общественото си положение за съвършено сигурно и проявяваше крайно презрение към всичко, освен към търговския успех. И въпреки това в действителност дълбоко се интересуваше от живота на местното общество, като смяташе себе си и семейството си за негова най-главна част. Нито за миг не забравяше достойнството и общественото положение на своето семейство и внимаваше да не ги уронва с държанието и приказките си. На случайния наблюдател обикновено правеше впечатление на доста рязък и арогантен, нито млад, нито весел за възрастта си. И все пак беше млад, привлекателен и интересен. Имаше остър, ако не блестящ език — склонността понякога да прави хапливи и цинични забележки. Поради семейството и положението си беше гледан също като най-желан от всички свободни млади кандидатки за женитба в Ликъргъс. Въпреки всичко беше толкова зает със самия себе си, че почти не намираше място в своя космос за по-тънко и истински проникновено разбиране на някой друг.
Като го чу да се качва отдолу и да влиза в стаята си, която беше в задната част на къщата до нейната, Бела веднага изскочи от стаята на майка си, спря пред неговата врата и извика: