— Хей, Гил, може ли да вляза?
— Разбира се.
Той весело си подсвиркваше и с оглед на някакво забавление се готвеше да си сложи смокинга.
— Къде отиваш?
— Никъде, ще сляза за вечеря. След това ще отида у Уинънт.
— О, разбира се, при Констанс.
— Не, не при Констанс, разбира се. Откъде ги измисляш тия глупости?
— Като че ли не знам?
— Хайде стига. Затова ли си дошла тук?
— Не, не съм дошла тук затова. Знаеш ли? Финчли ще си правят вила горе на Дванайсетото езеро това лято, на самото езеро, до вилата на Фант, и господин Финчли ще купи на Стюърт тридесетфутова моторница и ще направи навес за лодката с остъклена тераса над водата. Няма ли да е готино, а?
— Не казвай „готино“ и не казвай „а“. Не можеш ли да се научиш да не употребяваш жаргон? Говориш като някоя работничка от фабрика. Само на това ли ви учат във вашето училище?
— Гледай го ти, кой ще ми говори да не употребявам жаргон! Ами ти самият? Ти даваш на всички ни чудесен пример тук, доколкото забелязвам.
— Е, аз съм пет години по-голям от теб. Освен това съм мъж. Чула ли си Майра да си служи с такива думи?
— Ах, Майра! Хайде да не говорим за това. Само си помисли за тая чудесна къща, която ще построят те, и колко весело ще е там идущото лято! Не ти ли се ще да можем да се преместим и ние там? Бихме могли, ако поискаме… ако татко и мама се съгласят.
— А, не знам дали би било чак толкова чудесно — отговори брат й, който въпреки всичко много се заинтересува от новината. — Има и други места освен Дванайсетото езеро.
— Кой казва, че няма? Но не и за нашите познати оттук. Бих искала да знам къде другаде ходят сега най-отбраните хора от Олбъни и Ютика? Там ще стане истински курорт, казва Сондра, с най-хубавите къщи по западния бряг. Във всеки случай Кранстън, Ламбърт и Хариът също ще се преместят там много скоро — добави Бела с най-сигурен и предизвикателен тон. — Тогава на езеро Грийнууд няма да останат чак толкова много, нито пък от най-добрите, дори ако Антънови и Никълсънови не се преместят.
— Кой казва, че Кранстън ще отидат горе? — попита Гилбърт, сега вече много заинтересуван.
— Ами че Сондра!
— Кой й е казал на нея?
— Бъртин.
— Е-хей, те започват да живеят все по-нашироко и по-нашироко — забеляза брат й със странен и малко завистлив тон. — Скоро в Ликъргъс ще им стане много тясно. — Той дръпна папийонката, която се мъчеше да нагласи по средата, и чудновато се изкриви, когато стегнатата връзка леко го прищипа.
Защото, при все че беше наскоро влязъл във фирмата на баща си за яки и ризи като главен инспектор на производството с всички изгледи да поеме в крайна сметка управлението и надзора над цялото предприятие, Гилбърт все пак завиждаше на младия Грант Кранстън, негов връстник, много привлекателен и хубав физически, който наистина бе по-смел и по-привлекателен за момичетата измежду по-младите. Кранстън като че ли бе убеден, че е възможно да съчетае известна доза светски развлечения с работата във фирмата на баща си, с което Гилбърт не беше съгласен. Всъщност младият Грифитс би предпочел, ако можеше, да обвини младия Кранстън в разпуснатост, само че Кранстън успяваше да не прекрачва рамките на разумното. А „Дружество Кранстън за плетени изделия“ явно се развиваше като едно от челните предприятия в Ликъргъс.
— Да — додаде той след миг, — те растат по-бързо, отколкото бих го правил аз, ако фирмата беше моя. А не са най-богатите хора в света.
Но въпреки това си помисли, че противно на самия него и на родителите му, Кранстън бяха наистина по-смели, макар и да не ламтяха за повече светски живот. Той им завиждаше.
— И още нещо! — добави разпалено Бела. — Финчли ще направят над навеса за лодки дансинг. И Сондра казва, Стюърт се надявал, че ти ще дойдеш и ще останеш у тях по-дълго това лято.
— Така ли? — подхвърли Гилбърт малко завистливо и със сарказъм. — Искаш да кажеш, разправял е, че се надява ти да дойдеш и да останеш по-дълго у тях. Аз ще работя това лято.
— Не е казал нищо подобно, многознайнико! Освен това нищо няма да ни стане, ако отидем там горе. Не виждам какво още може да се очаква от езеро Грийнууд. Само чайове на дърти кокошки.
— Така ли? Мама много ще се радва да го чуе.
— И ти ще й го кажеш, разбира се.
— А, не, няма да й кажа. Но не вярвам да последваме Финчли или Кранстън горе на Дванайсетото езеро, поне засега. Ти можеш да отидеш там, ако татко ти позволи.