В този момент вратата долу се хлопна пак, Бела забрави разправията си с Гилбърт и изтича долу да посрещне баща си.
II
Главата на Ликъргъския клон от семейството Грифитс, сравнен с бащата на клона му от Канзас сити, беше извънредно внушителен. Противно на по-ниския си и по-объркан брат от мисията „Вратите на надеждата“, когото не беше дори и виждал от тридесет години, той беше малко по-висок от среден ръст, много добре сложен, сравнително строен, с проницателен поглед и рязък както в движението, така и в приказките си. Отдавна свикнал да си пробива сам пътя и разбрал от усилията и резултатите, че надминава по находчивост и търговски способности средното равнище, навремени беше склонен да проявява нетърпимост към онези, които не бяха като него. Не се държеше свадливо или неприятно, но винаги се стремеше да си дава спокоен и безпристрастен вид. И си казваше, за да извини предвзетостта си, че цени себе си само според преценката, която хората дават на него и на всички други, преуспели като него.
Пристигнал в Ликъргъс преди около двадесет и пет години с малък капитал и твърдо решение да го вложи в предложеното му ново предприятие за производство на яки, Самюъл Грифитс постигна успех, който надмина най-дръзките му предвиждания. И естествено това ласкаеше неговата суетност. Сега, двадесет и пет години по-късно, той живееше с жена си и децата си в една от най-хубавите и построени с най-голям вкус богатски къщи в Ликъргъс. Смятаха ги също така за едно от най-добрите семейства по тези места — ако не най-старото, поне едно от най-консервативните, почтени и преуспяващи. Двете му по-малки деца (голямата дъщеря трябваше да се изключи) бяха в челните редици на по-младото и по-весело общество и досега не се беше случило нищо, което да разклати или урони доброто му име.
При завръщането си от Чикаго този ден, след като беше сключил там няколко спогодби, които означаваха делово единодушие и благоденствие поне за една година, господин Грифитс бе склонен да се чувства много добре разположен и дружелюбен спрямо целия свят. Нищо не бе помрачило пътуването му. В негово отсъствие „Дружество Грифитс за производство на яки и ризи“ бе работило също като че ли той не бе заминавал. Поръчките в момента бяха големи.
Сега, когато влезе в собствения си дом, захвърли тежката си чанта и ушитото по модата палто и се обърна, той видя онова, което бе очаквал — бързащата към него Бела. Разбира се, тя беше негова любимка, най-приятното, най-необикновено и най-изящно създание в неговите очи, което му бе подарил целият му живот: младост, здраве, жизнерадост, схватливост и обич — всичко в облика на прелестна дъщеря.
— О, татко — нежно и подкупващо извика тя, когато го видя да влиза. — Ти ли си?
— Да. Поне приличам малко на себе си за момента. Как е моето момиченце? — И той отвори обятия и стисна хвърлилата се в тях най-малка своя рожба. — Какво чудесно, жилаво, здраво момиче, бога ми! — заяви той след продължителна обичлива целувка. — И как се е държала пакостницата, докато не съм бил тук? Без лъжи тоя път.
— О, прекрасно, татко. Можеш да попиташ когото искаш. По-добра не бих могла да бъда.
— А как е майка ти?
— Добре е, татко. Горе е в стаята си. Мисля, че не те е чула, когато влезе.
— А Майра? Върнала ли се е вече от Олбъни?
— Да. Тя е в стаята си. Ей сега я чух да свири. То и аз се върнах едва преди малко.
— А-ха! Пак си миткала! Зная те аз тебе!
Той добродушно й се закани с пръст, а Бела увисна на едната му ръка и в крак с него заизкачва стълбите към горния етаж.
— О, не, не съм миткала — лукаво и галено гукаше тя. — Виж как се заяждаш с мен, татко! Само се отбих за мъничко при Сондра. И само си представи, татко! Те щели да се откажат от вилата си на Грийнууд и да си построят голямо хубаво бунгало горе на Дванайсетото езеро още тая година. И господин Финчли щял да купи голяма моторница за Стюърт и щели да живеят там идущото лято, може би цялото време, от май до октомври. И Кранстън може би също.
Господин Грифитс отдавна бе свикнал с хитрините на по-малката си дъщеря и сега се заинтересува не толкова от онова, което тя искаше да му внуши — че Дванадесетото езеро е по-привлекателно от светска гледна точка, отколкото Грийнууд, — колкото от факта, че Финчли могат да посрещнат такива неочаквани и доста тежки разходи само от светски съображения.
Вместо да отговори на Бела, той се качи горе и влезе в стаята на жена си. Целуна госпожа Грифитс, надзърна при Майра, която дойде при вратата да го прегърне, и заговори за успехите, донесени от пътуването си. По това как прегърна жена си човек можеше да заключи, че между тях цари сговор и разбирателство, няма никакви разногласия, а по това как поздрави Майра — че дори да не съчувства на нейните настроения и гледища, не лишава и нея от щедрата си обич.