Все се питам как си. И Еста, и Джулия, и Франк, и татко. Много бих искал да зная къде сте сега и какво правите. Ти знаеш, че те обичам, нали, мамо? Сега съм много поумнял и виждам нещата по-другояче, отколкото едно време. Искам да постигна нещо на този свят. Искам да се издигна. Сега съм на горе-долу сносна служба, макар и не толкова добра, колкото в Канзас сити, но сносна и в друг бранш. Но искам нещо по-хубаво, макар и да не искам да постъпвам пак в хотел, ако мога. Не е много подходяща работа за млад мъж като мен — като че ли съм прекалено честолюбив. Виждаш ли, аз зная много повече, отколкото знаех тогава. Сега са доволни от мен, където съм, но трябва да се издигна. Освен другото сега изкарвам тук само колкото да преживявам, само колкото за жилище, храна и дрехи, но се мъча да пестя по малко, за да си намеря някаква работа, където да мога да напредна и да науча нещо. Човек трябва да си има някаква професия в наше време. Сега го разбирам.
Моля ти се, пиши ми и ми разправи как сте всички и какво правите. Бих искал да зная. Поздрави Франк, Джулия, татко и Еста, ако са още всички при теб. Аз все така те обичам и ти въпреки всичко поне мъничко ме обичаш, нали? Няма да се подпиша с истинското си име, защото може все още да е опасно (не съм го използвал, откакто напуснах Канзас сити). Но ще ти пиша другото си име, което много скоро ще изоставя и ще възприема пак старото. Много бих искал да го направя още сега, но все ме е страх. Можеш да ми пишеш, ако искаш, на името:
Хари Тенет
до поискване, Чикаго.
Ще потърся отговора след няколко дена. Подписвам се така, за да не причиня нито на теб, нито на себе си нови неприятности, разбираш, нали? Но щом се почувствам по-сигурен, че онова другото е свършено, положително ще използвам моето си име.
Той тегли черта, където трябваше да постави истинското си име, писа отдолу „ти знаеш“ и изпрати писмото.
Понеже майка му се беше тревожила за него през цялото това време и чудила къде е, скоро Клайд получи писмо от Денвър, което много го изненада, тъй като беше вярвал, че тя е все още в Канзас сити и бе чакал отговор оттам.
Скъпи синко,
С голяма изненада и радост получих писмото ти, мое момче, и узнах, че си жив и здрав. Бях се надявала и молила да се върнеш на тесния и прав път — едничкият път, който изобщо може да те изведе до някакъв успех и щастие — и господ да ми помогне да чуя, че си здрав и читав, работиш някъде и се чувстваш добре. Ето че той се отзова на молитвите ми. Бях сигурна, че ще се отзове. Благословено да е святото му име!
Не те смятам напълно виновен за цялата ужасна история, в която се заплете и докара толкова много страдания и позор върху себе си и върху нас, защото добре зная как лукавият изкушава и преследва всички нас, смъртните, а особено пък такова дете като теб. О, синко, колко много трябва да се пазиш, за да избегнеш клопките му! А ти имаш такъв дълъг път пред себе си. Ще ли бъдеш непрекъснато нащрек и ще ли се мъчиш винаги да се придържаш до учението на нашия спасител, което майка ти винаги се е мъчила да запечата в ума и сърцето на всички вас, мои скъпи деца? Ще ли се спреш да се вслушаш в гласа на нашия господ, който е винаги с нас и насочва стъпките ни безпогрешно нагоре по каменистия път, водещ към небесното царство, по-прекрасно, отколкото можем някога да си го представим тук? Обещай ми, дете мое, че ще се придържаш здраво към това, на което си бил учен в детството, и никога не забравяй, че правдата е сила, и никога, мое момче, никога не вкусвай никакви спиртни напитки, който и да ти ги предлага. Това е нещо, в което дяволът царува в пълната си слава и е винаги готов да възтържествува над проявилия слабост. Помни винаги каквото съм ти казвала тъй често: „Алкохолът влудява, а виното е измамник.“ И аз от сърце се моля тези думи да кънтят в ушите ти всеки път, когато изпаднеш в съблазън, защото сега съм сигурна, че това може да е била истинската причина за тогавашната ужасна злополука.
Тя страшно ме измъчи, Клайд, и то тъкмо по времето, когато бях изправена пред такова страшно изпитание с Еста. Малко остана да я загубя. Тя беше толкова зле! Нещастното дете плати скъпо за греха си. Наложи се да направим такъв голям дълг и ни отне толкова време да го отработим… но най-после го изплатихме и сега положението не е чак толкова лошо, колкото беше.
Както виждаш, сега сме в Денвър. Тука имаме своя мисия с жилищни помещения за всички ни. Освен това имаме и няколко стаи, които даваме под наем, и Еста (да знаеш, че сега тя е, разбира се, госпожа Никсън) се занимава с тая работа. Тя има чудесно момченце, което на татко ти и на мен толкова много напомня за теб, когато беше бебе. То палува по същия начин, както ти на времето, и ние почти изпитваме чувството, че си пак при нас — един малък Клайд. И това понякога ни утешава.