Франк и Джули доста пораснаха и много ни помагат. Франк разнася вестници и докарва малко пари, което е помощ. Еста иска да ги пращаме на училище, докато имаме възможност.
Баща ти не е много добре, разбира се, той вече остарява, обаче прави всичко, каквото може.
Ужасно се радвам, Клайд, че полагаш такива усилия по всякакъв начин да подобриш положението си, а снощи татко ти пак спомена, че чичо ти Самюъл Грифитс, дето е в Ликъргъс, е толкова богат и така се е издигнал, та ми дойде наум, че ако му пишеш и го помолиш да ти даде някаква работа там, за да можеш да научиш занаят, може би няма да ти откаже. Не виждам причина да ти откаже. В края на краищата ти си му племенник. Нали знаеш, той има там в Ликъргъс голяма фабрика за яки и е много богат, както се говори. Защо не се опиташ да му пишеш? Някак си вярвам, че може да намери място за теб, и тогава ще имаш нещо сигурно пред себе си. Обади ми, ако му пишеш, и какво ти е отговорил.
Искам да ми пишеш по-често, Клайд. Моля ти се, пиши и ни разправи всичко за себе си и как живееш. Нали ще го направиш? Разбира се, ние те обичаме все така и винаги ще полагаме всички сили да те насочваме по правия път. Ние ти желаем сполука от все сърце, но искаме също да бъдеш добро момче и да живееш чист, добродетелен живот, защото, синко, каква полза има човек да спечели целия свят, но да загуби душата си?
Пиши на майка си, Клайд, и не забравяй, че любовта й е винаги с теб, винаги те ръководи, винаги те води по правия път в името господне.
Така стана, че Клайд започна да мисли за чичо си Самюъл и голямата му фабрика дълго преди да го срещне. Той изпита също голямо облекчение, когато научи, че родителите му не са вече в същото финансово затруднение, в каквото ги беше оставил, и са сигурно настанени в някакъв хотел или поне къща с мебелирани стаи, вероятно свързана с тази нова мисия.
После, два месеца след като беше получил първото писмо от майка си и докато почти всеки ден решаваше, че трябва да направи нещо, и то веднага, случайно трябваше да занесе в клуб „Юниън лийг“ на булевард Джаксън пакет с вратовръзки и носни кърпи, които някой посетител на Чикаго бе купил в магазина, за който той работеше. Когато влезе, натъкна се не на друг, а на Ратърър, облечен с униформата на служещите в клуба. Той даваше справки и приемаше пакетите на входа. Макар нито Клайд, нито Ратърър да не можеха веднага да схванат факта, че пак стоят един срещу друг, след миг Ратърър възкликна: „Клайд!“ И тогава го стисна за рамото и добави с въодушевление, но все пак предпазливо, с много нисък глас:
— Я гледай ти! Дявол да го вземе! Каква случайност! Остави пакета там. Откъде изникна изведнъж?
А Клайд, не по-малко възбуден, възкликна:
— Да пукна, ако това не е Том! Каква изненада! Тука ли работиш?
Ратърър, който (както и Клайд) беше за миг забравил споделяната от двамата мъчителна тайна, добави:
— Точно така. Ти позна. Тука съм вече близо година. — След това стисна внезапно рамото на Клайд, сякаш да му каже „Тихо!“, дръпна го настрана, където нямаше да ги чуе младежът, с когото беше приказвал, когато Клайд влезе, и продължи; — Шшт! Аз работя тук под моето си име, но бих предпочел да не разберат, че съм от Канзас сити, нали? Тук знаят, че съм от Кливлънд.
С тези думи още веднъж стисна сърдечно рамото на Клайд и внимателно го огледа. Клайд, не по-малко трогнат, отговори:
— Да. Разбира се. Радвам се, че така се срещнахме. Аз се казвам Тенет, Хари Тенет. Не го забравяй.
И двамата сияеха от радост, обзети от нахлулите спомени. Но Ратърър забеляза, че Клайд е с униформата на разносната служба и каза:
— Разкарваш покупки, а? Смешна работа. Ти да бъдеш колар на разносната служба! Само като си помисля! Ще си умра от смях! Защо си се заловил с тая работа? — Обаче като разбра по изражението на Клайд, че сегашното му положение надали е най-приятното за него, понеже Клайд рече „Така ми се наложи, знаеш“, добави: — Слушай, искам да се видим. Къде живееш? — Клайд му каза. — Добре. Аз свършвам работа тук в шест. Защо не се отбиеш, като се освободиш? Или, знаеш какво… Хайде да се срещнем, да речем… е, какво ще кажеш за „Енричи“ на Рандолф стрийт? Имаш ли нещо против? Да кажем, в седем. Аз свършвам в шест и мога да стигна там дотогава, ако и ти можеш.