И тука можа отново да наблюдава отблизо един живот, много по-различен от този в „Големият северен“ и по-издигнат от обществена и материална гледна точка дори и от живота в „Грийн Дейвидсън“, който за съжаление най-много допадаше на неговата жажда за високо положение и известност. Защото тука всеки ден пристигаха и заминаваха като че ли най-отбраните в интелектуалното и високопоставено общество хора, каквито още никога не бе виждал другаде, най-издигнатите и самодоволните не само от всичките щати на родината му, но от всички страни и континенти. Американски политици от север, юг, изток и запад — ръководители и господари на политическия живот или така наречените „държавници на съответните области“, — хирурзи, учени, прочути лекари, генерали, литературни и обществени величия не само от Америка, но и от целия свят.
Тука също — един факт, който му правеше впечатление и будеше чувство на любопитство и дори благоговейно страхопочитание — нямаше ни най-малка следа от този сексуален елемент, характерен за повечето прояви на живота, които бе виждал в „Грийн Дейвидсън“, а напоследък и в „Големият северен“. Всъщност, доколкото можеше да си спомни, той сякаш беше изпълвал и служил за подбуда, ако не на всички, поне за повечето прояви на живота, с които досега Клайд бе влизал в досег. Но тука нямаше сексуалност — нито помен. Жени не се допускаха в този клуб. Разните видни личности идваха и си отиваха по правило сами и с онази безшумна енергичност и сдържаност, с която се отличават достигналите изключителен успех. Те често се хранеха сами, безшумно беседваха по двама и на групи, четяха своите вестници или книги или шетаха насам-натам с бързо карани автомобили, но в повечето случаи като че ли не се сещаха или поне не ги засягаше този елемент на страстта, който на незрелия ум на Клайд до този момент се струваше да движи и да разстройва толкова много неща в тези по-малки светове, към които бе принадлежал досега.
Вероятно човек не би могъл да достигне или да задържи мястото си в такъв удивителен свят, ако не останеше безразличен към сексуалното — една позорна страст, без съмнение. И затова в присъствието или пред очите на такива хора човек трябва да се държи или да изглежда така, сякаш подобни мисли, каквито те завладяват от време на време, са далече от ума ти.
След като поработи тук известно време, под влиянието на това заведение и разните личности, които отсядаха в него, Клайд доби истински джентълменски и сдържан вид. Когато се намираше в помещенията на самия клуб, чувстваше се по-друг от това, което беше наистина — по-умерен, не толкова романтичен, по-практичен, сигурен, че ако се опита сега, ако подражава на по-трезвите светски мъже и само на тях, някой ден може да преуспее, не кой знае колко, но поне повече, отколкото сега. Пък кой знае? Ако постоянства в работата си, завързва само подходящи познанства и се държи тука най-внимателно, някой от тези много забележителни мъже, които виждаше да идват и да си отиват, може да го хареса и да му предложи някаква важна служба някъде — такава, каквато не е имал никога преди и която ще му помогне да се издигне в един свят, какъвто не е познавал никога до този ден.
Защото, ако признаем истината, Клайд имаше душа, на която не бе съдено да порасне. Решително му липсваше ясната мисъл и вътрешната целенасоченост, които позволяват на толкова много хора да подбират между фактическите положения и пътищата в живота точно онова най-съществено нещо, което помага за непосредствения им напредък.
IV
Обаче това беше така, както си мислеше сега Клайд, понеже му липсваше образование — затова не беше успял в живота. Поради вечното местене от град в град през ранната младост никога не бе имал възможност да натрупа толкова практически знания в което и да е поле, колкото биха му позволили (така си мислеше той) да се домогне до висшите сфери, към които явно принадлежаха тези мъже. А душата му копнееше за това. Тези хора живееха в прекрасни къщи, отсядаха в луксозни хотели и лица като господин Скуайърз и началникът на пиколата тука им прислужваха и се грижеха за удобствата им. А той все още беше пиколо. И беше близо двадесет и една годишен! От време на време това много го натъжаваше. Той жадуваше и жадуваше да си намери работа, където да може да се издигне и да стане нещо, да не остане завинаги пиколо възможност, която понякога му вдъхваше страх.