И въпреки всичко думите му бяха думи на влюбен, който ще остане верен завинаги. Единственото, което трябвало да направи, както й обясни той, било да замине с него и да му стане жена, веднага — още сега. Нямало смисъл да се бавят, когато се срещнат двама души като тях. Имало известни спънки за оженването им тук, които не можел да й обясни (било във връзка с негови приятели), но в Сейнт Луис имал близък пастор, който щял да ги венчае. Тя щяла да има нови дрехи, по-хубави от всички, които е носила досега, чудесни приключения, любов. Щяла да пътува с него и да види широкия свят. Нямало вече да има нужда да се тревожи за нищо друго, освен за него; и докато това бе самата истина за нея — устно поръчителство за искрена обич, — за него то представляваше най-древният и най-сигурен начин на придумване, често използван преди и често давал отлични резултати.
И тъй за една-единствена седмица, в отделни мигове сутрин, следобед и вечер, тази тайнствена магия свърши работата.
Когато се завърна у дома доста късно една априлска събота вечер след разходка из търговския център на града, която си бе позволил, за да избегне редовното за тази вечер молитвено събрание в мисията, Клайд завари майка си и баща си разтревожени от отсъствието на Еста. Била свирила и пяла както винаги на това събрание. И всичко изглеждало наред. След събранието се прибрала в стаята си, като казала, че не се чувства много добре и ще си легне рано. Но към единадесет часа, когато Клайд се завърна, майка й надзърнала случайно в стаичката й и открила, че я няма нито там, нито другаде в къщата. Известна голота на стаята — липсата на някои дреболийки и рокли, изчезването на стар и добре познат куфар — привлекли вниманието на майка й. След като претърсили къщата и не я намерили, Ейса излязъл вън, за да погледне нагоре-надолу по улицата. Еста понякога излизаше сама да постои или поседи пред къщата през свободните часове или когато мисията беше затворена.
Понеже и това търсене остана безплодно, майката и Клайд отидоха до ъгъла, а после по булевард Мисури. Никаква Еста. Те се върнаха в полунощ и след това естествено безпокойствието за нея веднага се засили.
Първо предположиха, че може неочаквано да е отишла на някаква разходка, но когато стана дванадесет и половина, а сетне един и половина, а Еста я нямаше, те вече се канеха да съобщят на полицията; тогава Клайд влезе в стаичката й и видя някаква бележка, забодена на възглавницата върху малкия й дървен креват — писмо, което бе убягнало от погледа на майка му. Той веднага отиде при леглото, разбрал всичко и обзет от любопитство, понеже често се беше чудил по какъв начин, в случай че пожелае някога да замине тайно, би се обадил на родителите си, защото знаеше, че не биха допуснали такова нещо, ако не им позволи да се погрижат за всяка подробност. А ето сега Еста я нямаше и пред него лежеше някакво такова известие, каквото би могъл да остави и той. Клайд го грабна, пламнал от нетърпение да го прочете, но в този миг майка му влезе в стаята и като видя писмото в ръката му, възкликна:
— Какво е това? Бележка? От нея ли е?
Ще не ще, той й я даде, а тя я отвори и бързо прочете. Клайд забеляза, че волевото й широко лице, винаги червеникавокафяво от слънцето, побеля, когато тя се извърна към вратата. Доста голямата й уста сега се стисна в рязка права линия. Едрата силна ръка едва забележимо трепереше, като държеше във въздуха малката бележчица.
— Ейса! — извика тя и тежко влезе в съседната стая при бащата. Ситно къдравата му прошарена коса бе щръкнала на всички страни. — Прочети това.
Клайд, който влезе подир нея, видя баща си да я взима малко нервно с месестите си ръце и устните му, винаги отпуснати, а сега започнали да се сбръчкват от старост, някак странно да се размърдват. Всеки, който знаеше историята на неговия живот, би казал, че това е изражението, леко подчертано този път, с което бе посрещал повечето от тежките удари на живота в миналото.
— Тц-тц-тц! — бе единственият звук, който той издаде отначало, един смучещ звук с езика и небцето, извънредно слабохарактерен и неотговарящ на положението, както се стори на Клайд. След това се чу пак: — Тц-тц-тц! — Главата му се заклати от една страна на друга. После се чу: — Какво, мислиш, е могло да я накара да направи това? — След това той се обърна и загледа жена си, която му отвърна с безизразен поглед. Тогава бащата закрачи насам-натам с ръце на гърба, като правеше машинално огромни крачки с късите си крака, а главата му се заклати пак и той отрони наново безсъдържателното си: — Тц-тц-тц!