– Чакай, чакай, Ивлин – прекъсвам я и затварям очи стиснал в ръка чинията със салата "Уолдорф". Избива ме пот, познато състояние, но защо? Да не би да съм ги срещал тези елфи някъде другаде? Все тая. – Според мен това са имената на елените. Не на елфите. Блицен се казваше единият от елените.
– Да бе, единственият с еврейско име – напомня ни Питърсън.
– О... – Ивлин изглежда смутена от тази новина и се обръща към Питърсън. – Наистина ли?
Той свива рамене, замисля се и придобива съвсем отчаян вид.
– Хайде стига, мила моя. Елени, елфи, сърдитковци, брокери... Голям праз! Какво ни интересува? Шампанско нали има, какво повече, а? – Той ме сръгва с лакът в ребрата. – Прав ли съм бе, Сърдитко?
– Страхотен коледен купон, нали? – пита ме тя с надежда в очите.
– Да, наистина, Ивлин – уверявам я. – Страхотен купон, честна дума, не те будалкам.
– Но господинът закъсня – цупи се тя и размахва заканително клонката имел. – И не каза дори една добра дум за салатата "Уолдорф".
– Слушай, Ивлин, тази вечер в този огромен град има още много коледни купони, на които можех да отида, но аз избрах да дойда при теб. Защо, ще попиташ ти. Защо, питах се и аз. Все още не съм намерил задоволителен отговор, но фактът си е факт – аз съм тук, така че радвай се и благодари на Бога, скъпа моя.
– О, значи това е подаръкът ми за Коледа, така ли? – пита тя саркастично. – Ах, колко си мил, Патрик.
– Не, това е подаръкът ти. – Подавам ѝ макаронче, залепнало кой знае как на ръкавела на ризата ми. – Заповядай.
– О, Патрик, иде ми да заплача – отвръща тя и вдига макарончето на светлината на свещта. – Разкошен е. Да си го закача ли още сега?
– Не, нахрани с него някой елф. Ей онзи там изглежда съвсем прегладнял. Извинявай, ама трябва да си взема нещо за пиене.
Подавам ѝ чинията със салатата "Уолдорф", подръпвам закачливо еленовото рогче на главата на Питърсън и се понасям към бара, като си тананикам "Тиха нощ", леко потиснат от тоалетите на дамите тази вечер – кашмирени пуловери, блейзери, дълги вълнени рокли, кадифени костюми блузи с поло-яки. Студено време, какво да се прави. Никаква разголена плът.
Близо до бара е застанал Пол Оуен с чаша шампанско в ръка и разглежда старинния си сребърен джобен часовник ( без съмнение от "Хамахер Шлемер"). Тъкмо се каня да ида при него и да му подметна пак нещо за проклетата сметка на"Фишър", когато в старанието си да не настъпи един елф в мен се блъсва Хъмфри Райнбек, все още с кашмирено палто "Кромби" от "Лорд енд Тейлър", двуреден вълнен смокинг, памучна риза "Пери Елис", вратовръзка" Хюго Бос" и хартиени еленови рога на главата.
– Здрасти, Бейтмън, миналата седмица занесох на шивач да ми преправи едно ново яке от туид на рибена кост – изрецитирва ми сякаш наизуст копелето недно.
– Е, в такъв случай приемай поздравления – отвръщам и се здрависвам с него. – Много е... шик.
– Благодаря. – Той се изчервява и свежда поглед. – Както и да е, та шивачът забелязал, че търговецът свалил оригиналния етикет и зашил на негово място своя. Кажи ми сега това законно ли е?
– Абе, какво да ти кажа, тая работа е много объркана – отвръщам му, като си пробивам път през тълпата.
– Щом търговецът е купил от производителя една серия облекла, има законното право да смени оригиналния етикет със своя. Законът обаче не разрешава да се слага етикет на друг търговец.
– Добре де, защо е така? – пита той и се опитва да отпие от мартинито си, без да изостава от мен.
– Защото данните за състава на плата, страната производител и регистрационният номер на производителя трябва да останат непокътнати. Подправянето на етикети се установява много трудно и такива случаи рядко се докладват – извиквам през рамо.
Кортни целува Пол Оуен по бузата, ръцете им са здраво стиснати. Заковавам се на място като вдървен. Райнбек се блъсва в мен. Но тя отминава и маха с ръка на някого в другия край на стаята.
– И как да избягвам такива положения? – провикна си Райнбек зад гърба ми.
– Купувай само известни марки от познати търговци и свали тия рога, Райнбек, че с тях приличаш на малоумник. Извини ме. – Зарязвам го, но преди това виждам, че започва да опипва украсата на главата си. – Оуен! – възкликвам радостно и му подавам ръка, а с другата грабвам едно мартини от подноса на преминаващ елф.
– Маркъс! Весела Коледа! – поздравява ме той и раздрусва ръката ми. – Как я караш? Да не си станал работохолик?
– Май ти ще ставаш работохолик – смигвам му. – Не съм те виждал от доста време.
– Току-що пристигнахме от "Никърбокър Клуб" – обяснява ми той и поздравява някакъв тип, който се блъсва в него. – Здравей, Кинсли. – После пак се обръща към мен. – Оттук отиваме в "При Нел". Лимузините ни чакат отвън.
–Трябва някой ден да обядваме заедно– подхвърлям, опитвайки се да стигна до въпроса за сметката на "Фишър", без да изглежда нахално.
– Да, чудесно би било – отвръща той. – Можеш да довeдeш и...
– Сесилия ли? – помагам му.
– Да. Сесилия.
– О, Сесилия направо ще... е на седмото небе.
– Ами дай да се уговорим нещо тогава – усмихва се той.
– Добре. Можем да отидем... в "Бернардин" – предлагам му и след кратка пауза добавям: – Правят хубави морски специалитети. Какво ще кажеш?
– "Бернардир" е сред десетте най-добри заведения за тази година в "Загат" – кимва той одобрително. – Сигурно знаеш?
– Можем да хапнем... – отново умишлено правя пауза – ... рибка някаква. Или не искаш?
– Морски таралежи – отвръща Оуен, докато оглежда наоколо. – Мередит страшно си пада по морските таралежи.
– Нистина ли? – питам учтиво.
– Мередит! – провиква се той, втренчен някъде зад мен. – Ела за малко.
– Тя тук ли е? – питам.
– Ей я там, говори със Сесилия. Мередит – пак извиква той и маха с ръка.
Обръщам се. Мередит и Ивлин си пробиват път към нас. Обръщам се пак с лице към Оуен. Мередит и Ивлин застават до нас. Мередит е с вълнена рокля със ситни перли и болеро "Джефри Бийн" от "Барни", златни обеци "Джеймс Савит" с диаманти (за около тринайсет бона) и ръкавици "Джефри Бийн" от "Портолано Продъктс".
– Какво има, момчета? Какво обсъждате? Сигурно коледните подаръци, а? – пита тя.
– Морските таралежи в "Бернардин", скъпа – отвръща Оуен.
– Любимата ми тема. – Мередит увесва ръка на рамото ми и сякаш да не чуят останалите, ми доверява: – Страхотни са.
– Възхитителни – кашлям нервно.
– Какво ще кажете за салатата "Уолдорф"? – пити Ивлин. – Хареса ли ви?
– Сесилия, скъпа, още не съм я опитал – оправдава се Оуен, забелязал някой познат в другия край на стаята.
– Но бих искал да знам защо коктейлите с яйце разнася Лорънс Тиш.
– Това не е Лорънс Тиш – проплаква Ивлин съвсем отчаяна. – Това е коледен елф. Какви си му ги надрънкал, Патрик?
– Никакви – отвръщам. – Сесилия!
– Освен това, Патрик, ти си Сърдитко.
Щом чувам повторно името си, веднага започвам да бърборя безсмислици с надеждата, че Оуен не е забелязал нищо.
– Мислех, че е, нали знаеш, някаква смесица от двете...– запъвам се, оглеждам ги, преди да изтърся – ...някакъв коледен Тиш.
Припряно дръпвам китка магданоз от печения фазан в блюдото на преминаващ елф и я вдигам над главата на Ивлин, преди да се усети.
– Внимание, имел! – извиквам и хората около нас бързо се навеждат.
Тогава целувам Ивлин по устните, без да изпускам от погледа си Оуен и Мередит, които ме гледат учудени, а с периферното си зрение забелязвам Кортни – тя разговаря с Райнбек и ме стрелка с гневни очи.
– О, Патрик... – пак започва Ивлин.
– Сесилия! Бързо ела с мен. – Дръпвам я за ръката и се обръщам към Оуен и Мередит. – Извинете ни. Трябва да поговорим с този елф и да изясним цялата работа.
– Много съжалявам – извинява им се Ивлин и вдига виновно рамене, но аз я повличам настрани. – Патрик, какво има?
Избутвам я я към кухнята.
– Патрик? Защо ме доведе тук? – пита тя.