После вие, в недалечното си минало се опитвахте да заклеймите с позор напускащия семейството. Но нищо, в никакви времена, в никакви ситуации не е могло да спре желанието на човека да търси интуитивно усещаната благодат, великото удовлетворение. Упорито да го търси.
Лъжливият съюз е страшен.
Децата! Разбираш ли Владимир? Децата! Те усещат изкуствеността, лъжливостта на такъв съюз. И поставят под съмнение, децата, всичко, казвано от родителите им. Децата подсъзнателно усещат лъжата още при зачатието си. И на тях им е лошо от това.
Кажи, кой? Какъв човек ще поиска да се появи на бял свят като следствие на плътски утехи? Всеки би искал да е сътворен от великия порив на любовта, от стремежа именно към сътворение.
Встъпилите в лъжлив съюз после ще търсят истинското удовлетворение тайно един от друг. Ще се стремят да обладават все нови и нови тела или да използват посредствено и обречено своите тела, само интуитивно съзнавайки, че все по-далече от тях остава истинската благодат на истинския съюз.
— Анастасия, почакай. Нима са толкова обречени мъжа и жената, ако при първия път се случи само секс? Нима няма връщане, възможност да се оправи положението?
— Има възможност. Сега знам какво да се прави. Но къде, какви думи да намеря, за да го изразя? През цялото време ги търся, тези думи. И миналото търсих и в бъдещето. Не намерих. Може би са съвсем близо? И скоро ще се родят нови, способни да докоснат всяко сърце и разум думи. Нови думи за древната Истина на първоизточника.
— Не се разстройвай, Анастасия. Кажи засега с тези думи, които ги има, как да бъде например. Какво още е нужно за истинското удовлетворение, освен две тела?
— Осъзнатост! Стремеж на двамата към сътворение. Искреност и чистота на стремежите.
— Откъде знаеш за всичко това, Анастасия?
— За това не само аз зная. Същината са се опитвали да пояснят хора просветлени — Велес, Кришна, Рама, Шива, Христос, Аллах, Буда.
— Ти, какво, да не би да си чела за тях? Къде? Кога?
— Не съм чела за тях, просто знам какво са говорили, за какво са мислели, какво са искали.
— Значи, просто секс, според теб е лошо?
— Много лошо. Той отклонява човека от Истината. Разрушава семействата. В нищото отива огромно количество енергия.
— Тогава защо се издават толкова списания с разголени жени в еротични пози, филми с еротика и секс? И всичко това се ползва с голяма популярност. Търсенето ражда предлагане. Да не искаш да кажеш, че нашето човечество е съвсем лошо?
— Човечеството не е лошо, но механизмът на тъмните сили, затъмняващи духовността, предизвикващ ниските плътски страсти, е много силен механизъм. Той донася много беди и страдания на хората. Той действа чрез жените, използвайки красотата им. Красотата, чието предназначение е да поражда и поддържа у мъжа поета, художника, твореца. Но за това самата жена трябва да бъде чиста. Ако няма чистота, възниква опита да привлече мъжа с плътските прелести. С външната красота на празния съд. С това и да измами. За тази измама на нея самата неизбежно ще й се наложи да страда цял живот.
— Тогава какво се получава? Човечеството за хилядолетия съществуване не е могло да се пребори с този механизъм на тъмните сили? Не е могло да се пребори, независимо от призивите, както ти казваш, на духовните и просветените? Значи, с него е просто невъзможно да се преборим? А може би не е нужно?
— Възможно е и е нужно. Непременно е нужно!
— Кой ще може да го направи?
— Жените! Съумялите да разберат истината и своето предназначение. Тогава и мъжете ще се променят.
— Едва ли, Анастасия. Нормалният мъж винаги ще го възбуждат женските крака, гърди… Особено когато, в командировка или на почивка, се окаже далече от приятелката си. Така е устроено всичко. И никой нищо тук няма да измени, нито да направи нещо различно.
— Но аз го направих с теб.
— Какво си направила?
— Сега ти няма да можеш да се занимаваш с този пагубен секс.
Страшна мисъл ме удари като ток и започна да прогонва прекрасното чувство, родено през нощта.
— Какво си направила Анастасия? Какво? Аз сега… Аз сега… импотентен ли съм?
— Напротив, сега ти стана истински мъж. Само че обикновения секс ще ти бъде противен. Той няма да ти донесе това, което изпита тук, а то е възможно само в случай на желание да имаш дете, и когато жената желае от тебе същото. Ако те обича.
— Да обича? Но при такива условия… За цял живот това може да се случи само няколко пъти…
— Това е достатъчно, за да бъдеш цял живот щастлив, уверявам те. Ти ще разбереш… — Анастасия протегна ръка към мен и се опита да се премести.