Тя ме хвана за ръката, постави пръстите си по дължина на моите, а краищата им опряха дланта ми. Пръстите на другата й ръка, лежаща на тревата, бяха насочени нагоре. Аз мислено направих всичко, което тя каза, и не много отчетливо пред мен изникна картина на седящи на маса и възбудено разговарящи трима мъже. Думите им не ми бяха ясни. Реч не чувах никаква.
— Не, — каза Анастасия, — това не са предприемачи. Сега ще ги намерим.
Тя движеше и движеше своя лъч, попадайки в големи и малки кабинети, затворени клубове, гуляи и бардаци… Синкавото сияние беше или много слабо или го нямаше изобщо.
— Гледай: там вече е нощ, а той седи в опушения си кабинет сам. А този виж: колко е доволен в басейна, заобиколен с момичета. Той си е пийнал, но сияние няма. Той просто се опитва да забрави нещо, неговото самодоволство е изкуствено…
— Този е в къщи. Ето жена му. Детето го пита за нещо… Телефон… Ето, моля ви, той пак стана сериозен, даже близките хора останаха на заден план…
И отново една след друга се осветяваха поредица от всевъзможни ситуации, външно добри и не толкова, докато не се натъкнахме на тази ужасяваща сцена. Внезапно изникна стая, твърде респектираща, вероятно в някакъв апартамент, но…
На кръглата маса лежеше съблечен човек, ръцете и краката му бяха привързани към краката на масата, главата му висеше, устата беше залепена с кафява лепенка. До масата седяха двама млади мъже, със здраво телосложение, единият късо подстриган, другият не толкова як, с гладко зализани коси. В креслото, малко по-встрани, седеше млада жена. Устата й — също залепена, под гърдите я пристягаше връв от бельо, притискайки я към креслото. Краката й бяха завързани към краката на креслото. Тя беше само по долна разкъсана ризка. До нея седеше възрастен слабоват мъж и пиеше нещо, навярно коняк. На малката масичка пред него имаше шоколад. Тези, които седяха край кръглата маса, не пиеха. Те изливаха на гърдите на лежащия мъж течност — водка или спирт — и я палеха. «Разследване», — разбрах аз.
Анастасия отведе лъча си от тази сцена. Но аз възкликнах:
— Върни се. Направи нещо!
Тя върна сцената и отговори:
— Не бива. Всичко вече се е случило. Това не може да се спре, по-рано е трябвало, сега е късно.
Аз гледах като омагьосан, и изведнъж ясно видях очите на жената, очи изпълнени с ужас и не молещи за пощада.
— Направи каквото и да е, ако имаш сърце! — викнах аз на Анастасия.
— Но това не е по силите ми, това вече е било програмирано по-рано и не от мен, аз не мога да се намесвам направо. Те сега са по-силни.
— Е къде е твоята доброта, способностите?
Анастасия мълчеше. Ужасната сценка леко помътня. После изчезна възрастния, пиещ коняк. Изведнъж почувствах слабост в цялото тяло и усетих ръката ми, до която се докосваше Анастасия да изтръпва. Чух нейния някак отслабнал глас. Тя с усилие изговаряйки думите, произнесе:
— Махни си ръката, Владими… — Тя не можа даже да доизговори името ми.
Ставайки, аз си отдръпнах ръката от Анастасия. Ръката висеше безчувствена, както се случва, когато изтръпне след дълго седене, ръка или крак, и беше цялата бяла. Помръднах пръстите си. Безчувствеността започна да преминава.
Погледнах Анастасия и се ужасих. Очите й бяха затворени. Изчезнала беше руменината от лицето й. Под кожата на ръцете и лицето сякаш изобщо нямаше кръв. Тя лежеше като бездиханна. Тревата около нея, в радиус от около три метра, беше също бяла и повяхнала. Разбрах че се е случило нещо ужасно и извиках:
— Анастасия! — Хванах я за раменете и разтърсих вече не гъвкавото, а някак омекнало тяло. Абсолютно белите и безкръвни устни бяха неподвижни.
— Чуваш ли ме Анастасия?
Едва се повдигнаха ресниците, гледаха ме помръкнали очи, вече безизразни. Взех манерката с водата, вдигнах главата й и се опитах да й дам да пие, но тя не можеше да гълта. Гледах я и трескаво мислех какво да направя.
Накрая устните едва се размърдаха и прошепнаха:
— Пренеси ме на друго място… към дървото…
Вдигнах омекналото тяло и го отнесох по далече от кръга с бяла трева, положих го край близкия кедър. След известно време тя започна по малко да идва на себе си и аз я попитах:
— Какво стана с теб, Анастасия?
— Постарах се да изпълня молбата ти, — тихо отговори тя и добави след пауза: — Мисля, че успях.
— Но толкова зле изглеждаш, ти едва не загина?
— Аз наруших естествените закони. Намесих се в това, в което не трябваше да се намесвам. Това изсмука от мен всички мои сили, енергията. Учудвам се, че е стигнала.
— Защо рискува, щом е толкова опасно?