— Разбрах, че има и други радиотелескопи, които работят на същия принцип. — Джуди потупа купчината листове.
— Така е. Имаше ги и преди, когато започнахме строежа на този — което ще рече преди няколко години. Но те нямат неговата чувствителност.
— Защото този е по-голям ли?
— Не само затова. А и защото имаме по-прецизна приемателна апаратура. Тя ще ни даде по-добро съотношение сигнал — шум. Намира се ето там.
Той посочи с малкия си изящен показалец към стаята зад стъклената преграда.
— Виждате ли, това, което можем да уловим от повечето космически източници, например от радиозвездите, представлява много слаб електрически сигнал, примесен с различни шумове — от атмосферата, от междузвездния газ, от господ знае какво… е, май само той знае.
Школуваният му тенор звучеше точно и безстрастно като на лекар, който говори за нечия простуда. Тонът му не загатваше нито за гордост от постигнатото, нито за полет на фантазията.
— Значи можете да улавяте сигнали от източници, които са непостижими за другите, така ли? — попита Джуди.
— Надяваме се. Точно това ни се иска. Но не ме питайте как ще стане — телескопът е колективно творение. — Той скромно сведе поглед към малките си нозе. — На доктор Флеминг и доктор Бриджър.
— Бриджър? — Джуди рязко вдигна поглед.
— Всъщност мозъкът е Флеминг. Джон Флеминг.
Той се обърна към другия край на залата и извика с вежлив тон:
— Флеминг!
Един от младите мъже се отдели от групата пред пулта за управление и се отправи към тях.
— Здрасти! — каза той на професора и не обърна капка внимание на Джуди.
— Само за минутка, Джон. Запознайте се. Доктор Флеминг. Мис Адамсън.
Младият мъж погледна Джуди, после извика, обърнал глава към пулта:
— Намалете този адски шум!
— Какво е това? — попита тя.
Пращенето и пукането заглъхнаха до слабо свистене. Той сви рамене.
— Предимно междузвездно свистене. Вселената е пълна с електрически заряди. Това, което улавяме, е електрическото им излъчване, приемаме го като шум.
— Иначе казано, музикалният съпровод на вселената — добави Рейнхарт.
— Запазете си думите за вестникарските писания на Джако, професоре — с добродушно пренебрежение рече младият човек.
— Джако няма да се върне вече тук. Флеминг доби леко учуден вид и Джуди смръщи вежди, като че ли не можеше да си спомни нещо важно.
— Кой е той? — попита тя професора.
— Вашият предшественик Джаксън. — Той се обърна към Флеминг: Мис Адамсън е новото ни прес-аташе.
Флеминг я изгледа с неудоволствие.
— Е, едни идват, други си отиват, нали така? Наследявате, значи, кълбата на Джако?
— Това пък какво е?
— Скъпа ми госпожице, скоро ще откриете сама.
— Показвам й приготовленията за тържественото откриване в четвъртък — каза професорът. — Тя ще отговаря за журналистите.
Мрачното замислено лице на Флеминг не бе толкова навъсено, колкото вглъбено, ала видът му бе уморен и враждебен. Той промърмори със силен мидландски2 акцент:
— Да бе… тържественото откриване! Цветните лампички ще светят, небесният хор на звездите ще пее „Rule Britannia“, а аз ще си седя в кръчмата.
— Надявам се, че ще бъдеш тук, Джон — рече професорът с леко раздразнение. — А може би междувременно ще разведеш мис Адамсън из обсерваторията.
— Няма нужда, ако сте зает — каза тихо и враждебно Джуди. За първи път Флеминг я изгледа с интерес.
— Какво знаете за нея?
— Все още много малко — тя потупа книжата си. — Разчитам на това.
Флеминг уморено се извърна към залата и направи широк жест:
— Дами и господа, това е най-големият и най-новият радиотелескоп в света… да не споменаваме, че е и най-скъпо струващият. Той има петнадесет до двадесет пъти по-голяма разделителна способност от тази на всички съществуващи досега подобни съоръжения и е, разбира се, чудо на британската наука, да не кажем на инженерната мисъл. Преобразователните елементи — той посочи прозореца — са управляеми и могат да проследят движението на всяко небесно тяло. Сега знаете какво да им кажете, нали?
— Благодаря — ледено отвърна Джуди.
Тя погледна към професора, но той не беше особено смутен.
— Извинявай за безпокойството, Джон — обади се той.
— Моля, няма защо. Пак заповядайте.
Професорът насочи любезното си докторско внимание към Джуди.