Седма глава
АНАЛИЗ
По това време генерал Вандънбърг вече беше настанил удобно съюзническия си щаб в едно противовъздушно скривалище в министерството на отбраната. Функциите му на координатор се бяха разширили и сега фактически британската авиостратегия бе в ръцете му. В условията на непрекъснато влошаващото се международно положение правителството на Нейно величество отстъпи с нежелание пред този факт. В командния пункт, който се намираше до личния кабинет на генерала, централно място заемаше карта на света, на която бе нанесен обезпокоителен брой орбитални спътници с неизвестен потенциал. Наред с американските и руските летателни апарати, някои от които съвсем сигурно носеха ядрено оръжие, растеше броят на спътниците, изстреляни от други сили, чиито взаимоотношения, както и отношенията им със Запада, често бяха на точката на конфликта. Общественият морал се изпаряваше като земната атмосфера, докато хората и машините се издигаха все по-нависоко и от година на година поддържаното с труд примирие, от което зависеше контрола на космическото пространство в близост до Земята, все повече заприличваше на анархия.
Сега чрез министерството на отбраната Вандънбърг имаше пряка връзка с всички британски бази, в това число и с Торнес. Той ги направляваше спокойно, но с твърда ръка и внимателно следеше развоя на събитията. Когато получи съобщението за смъртта на Бриджър, генералът изпрати да повикат Осборн.
В сравнение с първите дни в Болдършо Фел сега позицията на Осборн бе съвсем различна. Представители на едно далеч не влиятелно министерство, той и Ратклиф трябваше да се кланят на военните, като донякъде успяваха да запазят авторитета си и в собствената си област. Осборн не можеше лесно да бъде изваден от равновесие. Той стоеше пред бюрото на Вандънбърг, безупречен и учтив както винаги.
— Седнете — Вандънбърг му посочи стол. — Отдъхнете си. Те проследиха обстоятелствата около смъртта на Бриджър стъпка по стъпка, сякаш играеха шах: генералът опипваше почвата, а Осборн се защитаваше, но без да отрича или да се извинява.
— Трябва да си признаете — рече накрая Вандънбърг, — че вашето министерство забърка голяма каша.
— Въпрос на мнение.
Вандънбърг отмести стола си и се отправи към картата на стената.
— Не можем да си играем на училище, Осборн. Дайте да използуваме тази машина. Построена е във военен обект и с военна помощ. Можем да я използуваме за благото на обществото.
— По дяволите, какво мислите, че прави Рейнхарт? — В края на краищата Осборн бе изваден от равновесие. — Сигурен съм, че вашите хора искат да я пипнат. Сигурен съм, че ни мислите за анархисти, защото нямаме казармени мозъци. Знам, че се случи трагедия, но там се върши нещо жизнено важно.
— А ние не вършим нищо, така ли?
— Не можете да ги спрете ей така, изведнъж!
— Вашето правителство би казало, че можем.
— Питали ли сте?
— Не. Но ще се съгласи.
— Поне… — Осборн се успокои отново — …поне ни оставете да завършим програмата си, като ви дадем известни гаранции.
Щом се върна в своя кабинет, той телефонира на Рейнхарт:
— За бога, сключете някакво временно примирие с Гиърс.
Срещата между Рейнхарт и директора потискащо приличаше на тази между Осборн и Вандънбърг с тази разлика, че Рейнхарт бе по-добър стратег от Гиърс. След двучасови препирни те повикаха Джуди.
— Трябва да подсилим охраната, мис Адамсън.
— Не можете да очаквате от мен да… — Гласът й секна.
Гиърс й хвърли поглед през очилата си и тя се обърна за подкрепа към Рейнхарт.
— Положението ми тук ще бъде нетърпимо. Всички ми имаха доверие, а сега се оказва, че съм ченге.
— Винаги съм го знаел — каза спокойно Рейнхарт. — А професор Доней се досети сама и го приема като нещо нормално.
— Доктор Флеминг обаче не го приема.
— Никой не е искал това от него — рече Гиърс.
— Той ме смяташе за съвсем друг човек.
— Всеки знае, че имахте определена задача. — Рейнхарт тъжно погледна пръстите на ръцете си. — И ви уважаваме.
— Аз не се уважавам.
— Моля? — Гиърс свали очилата си и примигна насреща й, сякаш я виждаше неясно.
Тя трепереше.
— Ненавиждам работата си от самото начало. Беше съвършено ясно, че всички тук с изключение на Бриджър са напълно благонадеждни.
— Дори Флеминг ли?
— Доктор Флеминг струва колкото десет от най-добрите хора, които познавам! Него трябва да спасяваме от собствената му недискретност и точно това се опитвах да правя. Обаче няма да продължа да го шпионирам.