— Чрез „Интел“. На всеки, който има нужда.
Тя се опита да проумее какво не е наред в тази работа и изведнъж се сети:
— А защо не чрез Световната здравна организация?
— Нямаме намерение да се занимаваме с благотворителност на едро. Нужен ни е разумен търговски баланс.
— Значи не ви интересува с кого се здрависвате? — с презрение попита тя. Сега се чувствуваше съвсем безразсъдна и се обърна към Доней: — И вие ли сте в тая сделка?
Доней се поколеба.
— Ензимът още не е готов за продажба. Нуждаем се от по-точна формула. Андре — момичето — подготвя данните за компютъра. — Всички бяха свикнали да й казват Андре.
— Значи цялата база работи за „Интел“, така ли?
— Надявам се да не е така — рече Доней и отговорът прозвуча тъй, сякаш бе на страната на Джуди.
Гиърс се намеси:
— Виж какво, Маделин, стига толкова.
— В такъв случай няма да ви губя времето. — Джуди отиде до вратата. — Но аз не участвувам в тази работа, доктор Флеминг — също.
— Знаем какво мисли доктор Флеминг — язвително рече Гиърс.
— Сега знаете и моето мнение — каза Джуди и тръшна вратата след себе си.
Първият й импулс бе да отиде направо при Флеминг, но не бе в състояние да понесе още една подигравка. Всъщност Доней се отби да го види, когато отиваше към сградата на компютъра в края на деня. Тя го свари в бунгалото — гледаше изложението на министър-председателя по телевизията.
— Влезте — сухо рече той и й направи място да седне в долния край на леглото. Тя гледаше трепкащия син екран и се опитваше да повярва на самоувереното, застаряващо весело лице и бавния провлачен говор на министър-председателя. Флеминг седеше, гледаше и слушаше заедно с нея.
„От спокойните и безметежни дни на кралица Виктория до днес — говореше безплътната физиономия — нашата страна не е била толкова напред в областта на индустрията, технологията и най-вече на военната сигурност, както сега…“
Тя почувствува, че вниманието й се раздвоява.
— Съжалявам, че ви попречих.
— Няма такова нещо. — Той направи гримаса към телевизора: — Изключете тоя стар кретен. — Надигна се и сам изключи апарата, после й наля питие в една чаша. — Това посещение на любезност ли е?
— Просто минавах оттук на път към компютъра и видях, че прозорецът ви свети. Благодаря! — Тя пое чашата.
— Извънредно ли работите? — попита Флеминг.
Доней вдигна чашата си и го погледна над ръба й.
— Доктор Флеминг, в миналото съм казвала някои доста жестоки думи за вас.
— Не сте единствената.
— Във връзка с вашата позиция.
— Не бях прав, нали? Така казва министър-председателят. Който сгреши, го изхвърлят. — Той говореше с повече тъга, отколкото с гняв и си наля още малко.
— Чудя се — рече Доней. — Започвам да се чудя. — Той не отговори и тя добави: — И Джуди Адамсън започва да се чуди.
— Голяма помощ: няма що — изсумтя той.
— Днес следобед вдигна голям скандал на Гиърс. Трябва да си призная, че това ме накара да се замисля. — Тя отпи и бавно преглътна, като гледаше спокойно през чашата и обмисляше създалото се положение. — Изглежда съвсем честно да използуваме това, което имаме… което ни дадохте вие.
— Не ме намесвайте в тая работа.
— И въпреки това не знам. Има нещо порочно в тази власт. Можете да забележите как тя влияе на хората тук, а и на правителството. — Тя кимна към телевизора. — Като че ли напълно нормални и разумни хора са обладани от някаква особена мания. Мисля, че и двамата сме усетили това. И все пак всичко изглежда съвсем безопасно.
— Така ли?
Тя му разказа за получаването на ензима.
— Той е полезен. Просто регенерира клетките. Може да се приложи навсякъде — от присаждането на кожа до стареенето. Ще бъде най-голямото откритие в областта на медицината от антибиотиците насам.
— Дар божи за милионите.
Когато тя му разказа за предложението на „Интел“, Флеминг почти не реагира.
— Докъде ли ще доведе всичко това? — попита тя. Не очакваше отговор, но го получи.
— Преди година този компютър нямаше никаква власт извън сградата, в която се намира; дори тогава ние го управлявахме — говореше безстрастно, сякаш повтаряше добре известна истина. — Сега от него зависи цялата страна. Какво ще се случи след това? Чухте, нали? Ще вървим напред, отново ще станем водеща световна сила и кой ще властвува зад кулисите? — Той посочи към телевизора като нея; после като че ли разговорът го умори. Отиде до грамофона и го пусна.
— Не можехте ли да го контролирате? — явно Доней не искаше да сменя темата на разговора.
— Не и в последно време.
— Какво бихте могли да направите?
— Да го задръстя доколкото е възможно. — Той започна да търси плоча от струпания куп плочи до грамофона. — Сега, когато има кой да го информира за мен, той знае. И ме изхвърли. „Не можете да победите“, каза ми тя.