Хънтър ги изпрати в лазарета, а момчето ги последва съвсем скоро след това. Каквато и да беше болестта, тя се развиваше бързо — нямаше нито треска, нито някакво възпаление, жертвите й просто дегенерираха. Клетките умираха, обмяната на веществата протичаше по-бавно или спираше и един след друг четиримата отслабнаха и изпаднаха в кома. Хънтър бе отчаян й се обърна към Гиърс, който покри случилото се с мълчание.
До четвъртия ден Флеминг не знаеше почти нищо, но Джуди наруши клетвата и му съобщи. Той веднага телефонира на Рейнхарт и го помоли да пристигне от Болдършо, като накара Джуди да му осигури пропуск. Когато тя му го даде, той се затвори за цяла нощ в стаята си и на сутринта се появи мрачен, но доволен. Момичето обаче бе вече мъртво.
Единадесета глава
АНТИДОТ
Когато Флеминг пристигна в лазарета, покриваха лицето й. Останалите трима лежаха притихнали и неподвижни в леглата си с изпити и побелели като възглавниците лица. Чрез кръвопреливане едва успяваха да поддържат живота на Доней, която беше в съседния бокс. Тя лежеше мраморно бледа като надгробната статуя на някой стар боец. Флеминг втренчено я гледаше, когато Хънтър приближи.
— Какво искате? — Хънтър бе занемарил външния си вид и беше съвсем изнервен. Дори не си направи труда да прояви поне малко учтивост.
— Грешката е моя — отвърна Флеминг, забил поглед в изпитото лице на възглавницата.
Хънтър пресилено се изсмя.
— За вас скромността е нещо ново.
— Е, добре… не беше! — Пламнал, Флеминг се извъртя към него и измъкна от джоба си няколко листа, прикачени с кламер. — Обаче дойдох да ви дам това.
Хънтър с подозрение взе листовете.
— Какво представлява?
— Ензимната формула.
— Как, по дяволите, ви е попаднала в ръцете?
Флеминг въздъхна:
— Нелегално. Както трябва да правя всичко тук.
— Ако не възразявате, ще я задържа — рече Хънтър. Той отново погледна листовете. — Защо е задраскана?
— Защото е погрешна — Флеминг отгърна горния лист, за да покаже следващия. — Ето това е правилната формула. Няма да е зле, ако приготвите веднага лекарство.
— Правилната формула ли? — Хънтър изглеждаше леко объркан.
— Компютърът е дал на Доней обърнатата формула. Той е представил отрицателното като положително, за да й отмъсти за малкия номер, който я накарах да му изиграе.
— Какъв номер?
— Вместо ензима е дал антиензим. Вместо клетъчен регенератор — клетъчен разрушител. Вероятно действува, прониквайки през кожата и те са пострадали, докато са го получавали. — Флеминг повдигна едната ръка на Доней, която лежеше безжизнено върху чаршафа. — Единственото спасение е да получим навреме истинския ензим. Ето защо ви донесох правилната формула.
— Наистина ли мислите?… — Хънтър скептично се смръщи над листовете, а Флеминг, дигайки поглед от ръката на Доней, която продължаваше да държи, го изгледа с неприязън.
— Не искате ли да си спечелите име на добър лекар?
— Искам да спася живота им — отвърна Хънтър.
— Тогава използувайте правилната формула. Лекарството ще действува като антидот на онова, което е получила Доней, и в такъв случай трябва да подобри състоянието им. Най-малкото можете да опитате. Ако не… — Той сви рамене и положи съсухрената ръка на Доней върху чаршафа. — Тази машина ще върши мръсна работа за всекиго, докато й е удобно.
Хънтър изсумтя.
— Ако е толкова дяволски умна, защо е допуснала грешка като тази?
— Това не е неволна грешка. Грешката й всъщност е, че не е попаднала на човека, който й трябва. Тя преследваше мен и изобщо не я е било грижа колко души ще унищожи, преди да ме спипа. Едно от вашите търговски споразумения с „Интел“ и щеше да отиде половината свят.
Той остави Хънтър да гледа формулата навъсено, ала с явното намерение да я използува.
Мъжът почина следобеда на същия ден; обаче новото ензимно лекарство бе получено и дадено на двамата оцелели. Отначало не се случи нищо изключително, но до вечерта стана ясно, че процесът на влошаване се забавя. След вечеря Джуди посети лазарета, а после се отправи към централния вход да посрещне Рейнхарт, който трябваше да пристигне с вечерния влак. Като минаваше покрай сградата на компютъра, тя изпита желание да влезе. Дежурен оператор нямаше и Джуди завари Андре да седи сама пред пулта за управление и да се взира пред себе си. Внезапно в душата на Джуди забушуваха натрупваните с месеци и години омраза и безсилие.