— Ще трябва да намерим ключ — каза Флеминг. — Къде има?
— В кабинета на майор Куодринг.
— Но това е…
Тя потвърди опасенията му.
— Кабинетът се охранява денонощно. Ключът се пази в сейф.
— Трябва да има и друг.
— Няма. Това е единственият ключ.
Джуди се опита да измисли нещо друго, но не успя. Доколкото знаеше, никой, дори Гиърс, нямаше дубликат от ключа. Отначало Флеминг не й повярва, но после мигновено се вбеси. Развъртя брадвичката и се нахвърли яростно върху вратата, нанасяйки удар след удар, докато накрая едва стоеше на крака от изтощение и когато най-после се отказа, той се тръшна в онова, което до преди малко бе представлявало кресло пред пулта за управление. Дълго седя, мисли, умува.
— Защо, по дяволите, не ми каза? — изрече накрая той.
— Ти не ме попита. — Неговата ярост и лошото предчувствие я караха да трепери и тя се владееше с голямо усилие. — Никога не си ме питал. Защо не ме попита? — Тя се постара да говори разумно и да престане да трепери. — Ще го вземем по някакъв начин. Ще измисля нещо още рано сутринта.
— Твърде късно. — Той тръсна глава и впи очи в проснатото на пода тяло. — „Всичко, което правиш, може да се предвиди“ — ето какво каза тя. „Не можеш да измислиш нищо, което да не бъде…“ Не можем да победим.
— Осборн ще ни помогне да вземем ключа или ще измислим нещо — рече Джуди, — но сега да се махаме оттук.
Тя намери палтото и шала на оператора, облече Флеминг, уви го и го изведе от сградата.
Дванадесета глава
АНИХИЛАЦИЯ
Беше много късно, когато се върнаха в кафенето. Снежната виелица натрупваше преспи по северната стена; в задната стаичка седяха Рейнхарт и Осборн, сгушени в палтата си и тъжно и разсеяно играеха шах на малка шахматна дъска.
Флеминг се чувствуваше прекалено объркан, за да се защити. Той остави обясненията на Джуди и седна прегърбен на един от твърдите столове, докато Рейнхарт задаваше въпроси, а Осборн произнесе дълга тирада, изразяваща безнадеждност и презрение.
— Как посмяхте да ме въвлечете в тая история? — Бяха изчезнали и последните следи от обичайната му вежливост. При цялото си дипломатическо образование и възпитание той бе направо потресен. — Съгласих се да участвувам единствено с надеждата, че ще осигурим доказателства за министъра. Но това ще е краят както на неговата, така и на моята кариера.
— И на моята — въздъхна Рейнхарт. — Макар че бих я пожертвувал с удоволствие, ако машината е унищожена.
— Но не е — възрази Осборн. — Той дори не е успял да доведе докрай и тая работа. Ако оригиналното съобщение от Космоса е недокоснато, те ще построят нов компютър.
— Аз обърках всичко — рече Флеминг. — Можете да обвините мен. Ще си отнеса последствията.
Осборн укорително се обади:
— Това няма да ни отърве от затвора.
— А-а, ето какво ви безпокои. Ами ако построят наново машината, ами следващото създание; а хватката, от която няма да можем да се измъкнем?
— Нищичко ли не можем да направим? — попита Джуди.
Всички погледнаха с последна надежда към Рейнхарт. Той проследи случилото се с най-големи подробности, все едно че проверяваше изчисления, но в края на краищата стигна до задънена улица. Нямаше никаква надежда да намерят ключ до сутринта, а дотогава Гиърс щеше вече да знае за станалото и всичко щеше да започне отначало. За тях сега нямаше никакво съмнение, че теориите на Флеминг са безпогрешни: важното бе, че с действията си той бе провалил всичко.
— Единственият шанс — рече Рейнхарт — е Осборн да се върне в Лондон с първия влак и когато новината се разчуе, да се прави на изненадан.
— Е, и къде съм бил в това време? — попита Осборн.
— Дошли сте, направили сте кратка проверка и сте си отишли. Другото се е случило по-късно и ето ти цялата истина — нямало е откъде да знаете за случилото се.
— Ами „чиновникът“, когото съм довел?
— Той е излязъл с вас.
— А кой е бил той?
— Ще намерите някой, на когото можете да се доверите. Сплашете го или го подкупете, за да каже, че е дошъл с вас от Лондон и сте си тръгнали заедно. Трябва да сте чист и да запазите влиянието си. Ако можем, всички трябва да останем чисти. Както казва Джон, те ще го построят отново и ще се нуждаят от съветите на поне един от нас.
— Кой тогава е унищожил компютъра? — попита Флеминг.