— Нима трябва да те принуждават?
Тя се усмихна едвам.
— Когато видях разбития компютър, бях много доволна.
— Доволна ли? — попита той между две глътки.
— Почувствувах се свободна. Почувствувах се…
— Като гръцката Андромеда, когато Персей счупил веригите й?
Тя не беше толкова сигурна. Подаде му чашата си.
— Когато компютърът работеше, аз го мразех.
— Ти ли? Ти мразеше нас.
Тя поклати глава.
— Мразех машината и всичко, свързано с нея.
— Тогава защо?…
— Защо хората се държат по този начин? Защото са принудени! Ръцете им са вързани от това, което наричат логическа необходимост… работата, семейството, страната си. Да не мислиш, че тези връзки са емоционални? Най-здравата връзка, която не можете да скъсате, е вашата логика. Аз зная това. — Гласът й затрепера и зазвуча несигурно. — Аз правех онова, което трябваше да правя, а сега мозъка го няма и не знам какво… Не знам.
Флеминг седна до нея.
— Това можеше да ми го кажеш и по-рано.
— Казвам ти го сега. — Тя го погледна право в очите. — Дойдох при теб.
— Вече е твърде късно. — Флеминг сведе поглед към бинтовете върху ръцете й, мислейки за белезите, които тя все още носеше по волята на машината. — Нищо на света няма да им попречи да я построят отново.
— Но те не могат да го направят без проекта.
— Той все още съществува.
— Ти не?… — Дори да се беше съмнявал в предишните й изявления, сега покрусата в гласа и погледа й не остави никакво съмнение.
— Не можах да разбия сейфа, а единственият ключ е у Куодринг.
Тя затършува в джоба на анорака си.
— Аз имам ключ.
— Казаха ми, че само Куодринг има.
Тя извади ключа и потръпна, когато превръзките й се закачиха за капака на джоба.
— И аз имам, но никой друг не го знае. — Тя му го подаде. — Можеш да отидеш и да го довършиш.
Беше така лесно и така невъзможно: това бе едничкото нещо, от което той имаше нужда, но сега бе невъзможно да се върне в сградата на компютъра, да довърши започнатото.
— Ще трябва да отидеш ти — каза той.
Тя се сгуши в юргана, но той го отметна и я хвана за раменете.
— Ако наистина го мразиш, ако наистина искаш да бъдеш свободна, трябва само да влезеш в сградата, да отключиш сейфа и да извадиш оригиналното съобщение — то е на магнетофонна лента; моите изчисления, които са на листове, и програмата, която е на перфокарти. Подпали всички листове и когато хартията се разгори хубаво, можеш да хвърлиш в огъня и магнетофонните ролки. Огънят ще изтрие записа. После бързо ще се измъкнеш навън.
— Не мога.
Той я разтърси и Андре простена от болка.
— Трябва да го направиш!
Гореше от възбуда, без дори да се замисли за последиците, които очакваха и двамата и за съдбата на всички сега, когато тя бе жива; виждаше само най-важното, единственото разрешение.
— Можеш да минеш спокойно покрай патрула. Ще ти трябва това, за да скриеш превръзките. — Той извади от чекмеджето си чифт шофьорски ръкавици и започна да ги нахлузва на ръцете й.
— Моля те, недей! — Тя потрепери, когато ръкавиците докоснаха превръзките, но той й ги сложи много бавно и внимателно.
— Можеш да запалиш огъня на пода. Ще ти дам кибрит.
— Не ме пращай там. Не ме пращай, моля те! — Очите й горяха от страх и въпреки изпитото уиски лицето й бе все още бледо от изтощение. — Не мога да го направя.
— Можеш. — Той напъха кибрита в джоба й и внимателно я побутна към вратата. Отвори я и пред тях се появиха бялата земя и черната нощ. Снегът бе спрял и вятърът бе утихнал. Светлините на лагера проблясваха студено и сред снега се открояваха тъмните очертания на сградите със заснежени покриви.
— Ще се справиш! — каза той.
Тя се поколеба и Флеминг я хвана за ръката. След миг Андре закрачи през снега към сградата на компютъра. Флеминг я придружи донякъде. Когато наближиха патрула, той лекичко я потупа по рамото.
— Успех! — рече и неохотно се отправи към бунгалото си. Температурата бе спаднала и беше страшно студено. Усети, че целият трепери, тъй че затвори вратата, дръпна настрани пердетата и приседна, за да наблюдава оттам. До този момент усилията, положени през изтеклите няколко часа, не му се бяха отразили, но докато стоеше и чакаше, вълните на умората го заляха. Жадуваше да си легне в леглото, да заспи и като се събуди, да открие, че всичко е свършило: опита се да си представи какво прави момичето, да обмисли възможните последици и крайния резултат, но мисълта му не можеше да се откъсне от събитията през тази нощ и от образа на бледата фигурка, крачеща в снега.
Отгоре на всичко не можеше да се стопли. Пусна електрическия радиатор и си наля още малко уиски. Как му се искаше да не бе злоупотребявал по-рано с пиенето, та сега уискито да му подействува. Кроеше разни планове за Джуди и себе си, стига изобщо да се измъкнеха от тая история. Той чакаше, облегнат на рамката на прозореца, гледаше ненарушения покой на нощта и му се струваше, че е минало безкрайно много време.