Към три часа започна да вали отново — нямаше виелица; снегът падаше тихо и непрестанно, а лампите, които светеха през цялата нощ, поставени на всевъзможни места из лагера, помътняха зад снежната завеса. Доста време не беше сигурен дали това, което вижда на светлината на лампата до сградата на компютъра, е дим или просто снежен прах: после чу аларменият звънец и възбудените викове на патрула. Флеминг вдигна яката на палтото си и отвори прозореца — сега можеше да вижда и да чува по-ясно. Това несъмнено бе дим.
Неудържимо му се прииска да се втурне навън и сам да види какво се е случило, да намери момичето и да попречи на гасенето на пожара, но знаеше, че не може да направи нищо, освен да разчита на суматохата и тъмнината, които ще осигурят достатъчно време и за огъня, и за момичето. Ако се съдеше по кълбата дим, досега залата на компютъра сигурно приличаше на преизподня и имаше реална възможност да изгори всичко, в това число и самата Андре. Измъчваха го противоречиви чувства: разбира се, искаше да я отстрани и въпреки това мисълта, че лично той я бе изпратил на смърт, не му бе идвала наум. Една част от него искаше тя да живее и той се почувствува изключително отговорен за живота й. Трите четвърти от Андромеда или каквото беше там бе живо същество — с чувства, възприятия и страхове, създадено с негова помощ и сега, когато бе прекъсната връзката между нея и разума, който я бе ръководил, тя се намираше в преддверието на ада и той единствен можеше да й протегне ръка и да я спаси. Ако, разбира се, не беше вече мъртва.
Изведнъж сирената на лагера зави скръбно и зловещо и сякаш всичките лагерни светлинки блеснаха изведнъж и затанцуваха в снежната мъгла. Ведно със сирената се чу бръмченето на запалени мотори, а от покрива на сградата на охраната изскочи белият лъч на прожектор и бавно зашари из лагера.
Той си представи как вълната на тревогата и командите залива като прилив базата: телефонното обаждане на патрула в сградата на охраната, на командира на охраната до Куодринг, на дежурния офицер до патрулите от охраната, до стрелковия взвод, до граничната отбрана, обаждането на Куодринг до Гиърс, на Гиърс вероятно в Лондон на някой спящ министър и в щаба на военната област, чийто командуващ се измъква от леглото по пижама, за да даде ход на предвижданите в случай на саботаж мерки.
Напрегна очи, за да види какво става зад снежната завеса и ругаеше сирената, която заглушаваше всички останали звуци. Покрай бунгалото му с дрънчене префуча пожарникарска кола и в светлината на фаровете й и на прожектора се откроиха тичащи силуети на хора с шинели, които се закопчаваха тичешком, на войници с пистолети и автомати. Покрай бунгалото мина още един камион — ландроувър с радарен скенер, който се въртеше на покрива му, после светлините се изгубиха и сирената замря, чуваше се само глъчка и се виждаха движещи се фигури, които снежната пелена почти скриваше. Миг по-късно блесна втори прожектор, който освети ярко пространството между жилищата и служебните сгради, където беше и сградата на компютъра, и през осветеното пространство префуча още една кола. Беше открит джип и Флеминг ясно видя Куодринг — седнал до шофьора, той говореше по полевия телефон. Пред джипа пробяга самотна фигура и за част от секундата му се стори, че е момичето, но после видя, че е Джуди, наметната с палто, с разпилени коси. Джипът спря, Куодринг й каза няколко думи, после шофьорът даде газ, а Джуди притича до бунгалото на Флеминг.
Без да почука, тя блъсна вратата и с безумен поглед огледа стаята, преди да го види.
— Какво стана? — задъхано изрече тя.
Той отговори, без да се обръща:
— Тя го направи. Андре го направи. Това, което гори, е кодът.
— Андре? — Джуди приближи до него, без да проумява нищо. — Но тя е мъртва.
Нямаше много време за обяснения, но той й разказа някои неща, докато тя стоеше до него, впила поглед навън.
— Мислех, че си ти — изрече тя, схващайки само част от казаното. — Както и да е, слава богу!
— Какво ти нареди Куодринг? — попита той.
— Каза да го чакам тук.
— Открил ли я е?
— Не знам. Мисля, че той не знае нищо. Даваше заповеди на патрулите да разчистят терена на базата и ако някой не се подчини, да стрелят без предупреждение.
Виковете и шумът на движещите се коли позаглъхнаха; каквото и да ставаше, ставаше в другия край на лагера. Стълбът дим бе по-широк и по-гъст от преди и в центъра му проблясваше огнен език, който се виждаше съвсем ясно сред белите лъчи на прожекторите. Флеминг и Джуди безмълвно гледаха и слушаха, после сред бъркотията пред тях изтрещя пистолет, последва втори, трети изстрел.