Флеминг се вцепени.
— Дали това означава, че са я открили? — попита Джуди.
Той не отговори. Сега пространството пред бунгалото бе пусто. Лъчът на прожектора, който се бе отместил в друга посока, се насочи пак насам замъглен и тънък. В началото всичко бе неподвижно с изключение на падащия сняг. После в тази ничия територия се появи малка фигурка, бледа и залитаща, която се измъкна с несигурни движения от сенките между две сгради.
— Андре! — прошепна Джуди.
Момичето залиташе и тичаше без посока. Влезе в обсега на прожектора, спря за миг, примижа, после отскочи назад. Изглежда, войниците, които насочваха прожектора, не я забелязаха, но наблизо се чу друг изстрел и един куршум изсвири между сградите. Джуди сграбчи ръката на Флеминг.
— Ще я убият!
Той се освободи и изтича към вратата.
— Джон! Не излизай!
— Аз я изпратих! — Той взе мощното си джобно фенерче, което стоеше до леглото и излезе, без да се обърне. Джуди го последва, но той начаса потъна в тъмата зад снежната завеса между сградите.
Прикриваше се между бунгалата, докъдето беше възможно, после затича през светлия сноп към тъмнината от другата страна. Този път войниците бяха нащрек, лъчът го улови и блесна в отсрещните постройки, но това само помогна на Флеминг. Докато тичаше, той успя да види момичето, притиснато до стената точно срещу него. Снегът се сипеше обилно, но той не спря да тича, докато не стигна до нея и като я дръпна силно, замъкна я зад ъгъла в тъмното.
Отначало тя не го позна; стояха облегнати на стената и дишаха тежко. Той я подкрепяше с една ръка да не падне.
— Аз съм — рече Флеминг и като си спомни за шишето в джоба си, измъкна го и изля насила останалото уиски между устните й. Тя се задави, преглътна с мъка, а после с усилие успя да се изправи на крака.
— Направих го — рече тя и макар да бе твърде тъмно, за да види лицето й, той бе сигурен, че се усмихва.
— Как се измъкна?
— През един заден прозорец.
— Ш-т-т. — Той сложи пръст на устните й и я притисна към себе си. В празното пространство, през което току-що бе притичал, шареше лъчът на прожектора, а група мъже във военни униформи мина на бегом; оглеждаха се на всички страни с готово за стрелба оръжие. Той се опита да измисли какво да направи. Да се върнат в бунгалото бе невъзможно, а да се скрият някъде в лагера, означаваше войниците да ги изненадат и да ги надупчат с куршуми, преди да имат време да помислят. Дори да се предадяха, почти рискуваха живота си в тъмнината и суматохата. Струваше му се, че единствената им надежда е да изчезнат от лагера, преди да разсъмне и претърсването да премине в по-сигурни ръце.
От това място имаше един-единствен начин да се доберат до лагерната сграда, без да прекосяват осветеното от прожекторите пространство, а оттам щяха да стигнат до телената ограда над пътечката към скалите, която водеше към пристана в залива. Един спомен — един много далечен спомен — нахлу в паметта му и го завладя така, че всичките му мисли се насочиха към пристанището и някоя лодка. Той здраво прегърна Андре през кръста, за да я подкрепи.
— Хайде — рече Флеминг. Почти влачеше момичето по покритите със сняг пътеки между сградите, като криволичеше зад бунгалата и сменяше посоката, щом чуеше гласове. Изглеждаше невъзможно да не ги забележат след броени секунди, но снеговалежът ги криеше, а снегът под нозете им заглушаваше стъпките. Андре дишаше учестено, явно нямаше да може да ходи още дълго и той си спомни, че горе на скалите ще се намерят пред лагерната ограда — след смъртта на Бриджър охраната там бе подсилена и на вратата в близост до пътеката сигурно щеше да има патрул. Тази перспектива изглеждаше безнадеждна, но нещо дълбоко в съзнанието му го подтикваше да продължава и той упорито вървеше напред, а момичето, облегнало се с цялата си тежест върху рамото му, се препъваше до него. В този миг той се сети какво точно търси.
Предишния ден бяха работили близо до скалите, разчиствайки място за нова сграда точно до оградата, и там имаше булдозер, който бяха оставили след приключване на работата. Сигурно моторът му бе много изстинал, за да запали, но пък, от друга страна, бе пригоден да издържа на открито през студените нощи и въпреки това да пали сутрин. Струваше си да опита, ако успееха да се доберат до него.