Самият той вече едва дишаше, когато стигнаха до последната от сградите и пред тях се разкри празно пространство от най-малко петдесет ярда, което трябваше да прекосят, преди да стигнат до тъмната сянка на булдозера. Той се облегна заедно с момичето на стената, обърната към морето, и с мъка пое големи глътки студен въздух. Не правеше никакъв опит да разговаря, пък и тя явно не очакваше подобно нещо от негова страна. Или му вярваше безпрекословно, или бе прекалено изтощена, за да мисли, или и двете. Между тях и оградата мина моторизиран патрул — военен камион с прожектор, монтиран върху кабината, и смътните фигури на взвод войници в каросерията — после околността утихна.
— Сега! — каза Флеминг, като посочи напред, привдигна я и затичаха през покритата със сняг трева. Андромеда се препъна два пъти и последните двадесетина ярда той трябваше да я носи на ръце. Докато стигнат булдозера, главата и гърдите му щяха да се пръснат и когато я пусна, тя със стон се свлече на земята.
Флеминг се покатери на машината и се огледа. Очевидно никой не ги беше видял и само можеше да се надява, че ако моторът запали, ще го сбъркат с някой от патрулиращите автомобили.
Запали при първото превъртане на стартера и след няколко предпазливи оборота той го остави да боботи тежко и слезе, за да помогне на момичето да се качи. Отначало тя не помръдна.
— Хайде! — каза й задъхан Флеминг. — Побързай! Вече сме на път.
Гласът й се чу едва:
— Остави ме. Не се безпокой за мен.
Той я повдигна с труд и някак събра сили да я пъхне в кабината до себе си.
— Сега се дръж здраво — рече той и я накара да се облегне на него.
До този момент патрулният камион сигурно бе изминал половината път около базата и отново приближаваше към тях. Вероятно Куодринг вече бе ходил до бунгалото му, за да вземе Джуди и знаеше, че Флеминг и Андре са побягнали. Вероятно залата на компютъра вече представляваше мека, димяща купчина от пепел и жарава, и съобщението от милиарди мили разстояние, както и всичко, започнало с неговото появяване, бе изчезнало завинаги. Всичко, което му оставаше да свърши сега, бе да измъкне момичето някъде, някак да се скрие и оцелее. Той се метна на седалката, натисна педала и превключи на скорост. При отпускането на педала булдозерът рязко потегли и почти затъна, но Флеминг натисна газта и зави тежко към оградата. През рамо видя приближаваща светлина, но бе твърде късно да спира. Той настъпи педала на газта и го задържа така, докато муцуната на булдозера се вряза в оградата. Теловете се огънаха и шумно се скъсаха, веригите ги прегазиха, откри се отвор и те се озоваха право в средата на отвора.
Той изгаси мотора и влезе, като дърпаше момичето след себе си. Тежката грамада на машината стоеше до разкъсаната ограда, запушвайки я като тапа, а той и Андре се озоваха в снега навън. Внимателно я поведе към ръба на скалите и превит одве, прибяга зад близките храсти, които прикриваха горния край на пътеката към пристана. Светлините на приближаващия се камион ставаха все по-силни и той видя иззад храстите как осветиха булдозера. Беше силно заслепен от светлината и снега, за да види самия камион, и се страхуваше, че това е патрулната кола, пълна с хора. След това лъчите светлина се отклониха в друга посока и през поизтънялата снежна завеса той успя да види радарния камион душеше телената ограда със скенера си, който се въртеше ли, въртеше безнадеждно над кабината.
Хвана Андре за ръката и я поведе надолу по пътеката. След втория завой светна фенерчето и тръгна достатъчно бавно, за да може тя да го следва отблизо без негова помощ. Отнякъде бе събрала малко сили и не изоставаше, здраво хванала ръката му. На края на пътеката нямаше патрул и пристанът бе мъртвешки притихнал, чуваше се само тихият плисък на вълните. Струваше им се, че са на хиляди мили от лудницата над главите си и че това сякаш затруднява по-нататъшните им действия.
През зимата всички малки лодки бяха изтеглени и вързани на брега: само патрулният катер, нещо като малка моторна китоловна лодка, чийто мотор бе разположен в средата, бе на вода и се триеше о пристана, като проскърцваше ядно. Флеминг го беше използвал преди: през летните месеци, когато бе искал да се махне и да остане сам, и го позна с онова смесено чувство на любов и омраза, което жокеят изпитва към буен и упорит стар кон. Той избута Андре в катера, освободи надлъжните въжета и се засуети наоколо за манивелата. Не беше толкова лесно, колкото с булдозера: Флеминг въртя манивелата, докато по лицето му потече пот и разтопен сняг, и започна да го обзема отчаяние, че никога няма да може да съживи мотора. Андре се сгуши под един планшир, а снегът валеше върху тях и се топеше, като ги мокреше ведно с плискащата се в трюма вода. Андре не задаваше никакви въпроси, само от време на време тихичко стенеше, докато той се трепеше, задъхан въртеше ръждясалата манивела. Млъкна, но продължаваше да върти, докато накрая, след като изкиха няколко пъти, моторът заработи.