Херцогът изобщо не изглеждаше убеден.
— Съпругата ви току-що се запозна с Черния Хари — вметна Нейтън.
Бащата на Кейн се освободи от хватката на сина си, точно когато вратата на трапезарията се отвори с трясък. Всички се обърнаха и проследиха излизащите отвратителни на вид мъже. Черния Хари завършваше процесията, който влачеше херцогинята след себе си.
Нейтън избухна в смях, а Кейн поклати глава. Цялото внимание на херцога, обаче, беше привлечено от гиганта с ослепителния златен зъб, който наперено прекрачваше към входната врата. Носеше под мишница огромна сребърна купа.
Хенри изрева и тръгна напред, но маркизът и братът на Джейд блокираха пътя му.
— Татко, позволи ми аз да се погрижа, моля те — заяви Кейн.
— Кажи на този човек да пусне жена ми! — изкрещя баща му.
— Хенри, направи нещо — извика Гуинет. — Този мъж си мисли, че може да ме отведе със себе си.
— Хари, виж сега, ти не можеш… — пристъпи напред Нейтън.
— Синко, махни се от пътя ми — нареди Хенри.
— Татко, Хари е приятел — започна Кейн. — Той е чичо на Джейд и ти си му много задължен за спасяването на Колин.
Херцогът изгледа сина си недоверчиво.
— И Гуинет е цената, която ще трябва да платим за този дълг?
— Остави ме аз да се погрижа — отново настоя Кейн и преди баща му да започне да спори се обърна към пирата — Хари!
Черния Хари се завъртя и дръпна херцогинята до себе си. Маркизът не пропусна да забележи сериозното му изражение, но също и искриците в очите му. Показност — каза си, но също и гордост. И той трябваше да се справи и с двете.
— Тя идва с мен — обяви Хари на всеослушание, а хората му закимаха одобрително. — Кейн няма нищо против да я взема.
— Не е вярно — възпротиви се Кейн. — Имам много против.
— Какво става с гостоприемството ти, момче?
— Няма как да я отведеш.
— Според мен си е много справедлива размяна — заяви Хари. — Ти си твърдо решен да задържиш момичето ми, нали така?
— Така е — кимна маркизът.
— Ами, тогава аз взимам тази — отсече Хари.
— Хари, тази жена не е свободна — оспори Кейн, след което се обърна към мащехата си. — Мадам, бихте ли спрели да крещите? Достатъчно трудно ми е да преговарям с този упорит пират. Нейтън, ако не спреш да се хилиш, отново ще разбия носа ти.
— Тази жена каква ти е, Кейн? — попита го Хари — Току-що я нарече „мадам“. Какво, по дяволите, означава това?
— Тя е съпруга на баща ми.
— Но не ти е майка?
— Мащеха ми е — уточни той. — Но какво значение има това? — Кейн се зачуди каква точно игра играеше Хари. — Винаги ми е била като майка.
Хари се намръщи и се обърна към красивата си пленница:
— Ти наричаш ли го свой син?
Оскърбеното изражение на херцогинята изчезна и тя бавно поклати глава.
— Не мислех, че ще поиска да го наричам мой син — отговори тя.
— Този не е любимецът ти — обяви Хари.
Херцогът се отказа от опитите да се освободи от сина си и леко се отпусна. Бегла усмивка пробяга по лицето му. Вече му беше ясно за какво е всичко това, защото си спомни думите на Джейд за това как трябва да обича децата си по равно. Най-вероятно беше споделила тревогите си и с Хари.
— Аз нямам любимци — извика Гуинет. — Обичам еднакво всичките си деца.
— Но този не е твой син.
— Разбира се, че ми е син — отсече тя.
Херцогинята вече не изглеждаше уплашена, а само разярена.
— Как смеете да предполагате…
— Ами, ако вие го наречете ваш син — провлече пирата — и той ви нарече своя майка, тогава няма да мога да ви отведа със себе си.
— За бога, Гуинет, наречи Кейн свой син — изръмжа Хари и се престори на обиден, но вътрешно беше толкова доволен от развоя на събитията, че му идеше да избухне в смях.
— Сине! — изстреля Гуинет.
— Да, майко — отговори Кейн и зачака следващия ход на Хари.
Пиратът освободи заложницата си и високо се закиска, докато напускаше помещението. Гуинет се хвърли в обятията на мъжа си, а Кейн последва Хари навън.
— Е, добре, Хари! За какво беше всичко това?
— Моята репутация, разбира се — отвърна Хари, след като хората му се изнизаха от къщата. — Аз съм пират, не помниш ли?
— И освен това? — продължи да разпитва херцога, усещайки, че има още нещо.
— Момичето ми се тревожеше, че Колин е любимецът в семейството — призна накрая пиратът.
Кейн беше изумен от това твърдение.
— Как ѝ хрумнало подобно нещо?
— Няма значение как — отговори му. — Не искам да се тревожи, независимо колко незначителни са причините. Ти ще трябва да поискаш ръката ѝ от мен, знаеш. И ще го направиш както подобава пред хората ми. Това е единственият начин да я имаш. — Той спря за миг и му се ухили. — Естествено, първо ще трябва да я откриеш.