Младата жена си взе гореща вана, а след това се обви в халата на Кейн. Беше схваната и без настроение, когато отиде да си легне. Дори почти напълно излекуваната ѝ рана от куршум я сърбеше жестоко.
Заспа, молейки се тази вечер кошмарът да не я навести, защото се притесняваше, че с виковете си ще разтревожи Матю и Джимбо.
Нощта беше хладна и Джейд се сгуши под завивките. Изобщо не усети кога Кейн се качи в леглото при нея. Когато я прегърна и нежно я придърпа към себе си, тя въздъхна леко и се сгуши по-близо до познатата ѝ топлина.
Лунната светлина се процеждаше през малкото прозорче. Той се усмихна, когато видя, че носи робата му. После бавно я съблече. След това махна ножа ѝ изпод възглавницата и започна да хапе Джейд отстрани по вратлето.
Тя бавно да се разбуди.
— Кейн? — промълви със сънен глас.
— Да, любима? — прошепна в ухото ѝ, преди езикът му да се пъхне вътре, за да я подразни.
Джейд започна да трепери. Това беше реакцията, която искаше да постигне. Ръката му се плъзна надолу по гръдния ѝ кош, заобиколи пъпчето ѝ и прокара гореща пътека до една от гърдите ѝ.
Младата жена отново въздъхна. Той беше толкова топъл, миришеше така прекрасно, и о, как умееше да прогонва студа!
Кейн продължи да я гали, докато изчакваше тя да осъзнае къде се намира. Беше готов да ѝ запуши устата, ако се опита да извика.
Събуждането ѝ беше светкавично. Дланта му заглуши ахването ѝ.
— Тихо, скъпа, ако се разкрещиш, ще се наложи да нараня Матю и Джимбо, когато се втурнат тук да те спасяват — прошепна той. После я обърна по гръб и я покри с тялото си. — Не би искала това, нали?
Тя поклати глава. Маркизът бавно отстрани ръката си от устата ѝ.
— Ти си гол?!
— Ти също — отговори ѝ тихо. — Удобно, нали?
— Не!
— Да! — възрази той. — И е хубаво, нали?
Усещането беше прекрасно. Но въпреки това не искаше да го признае.
— Как попадна тук? — Вместо да отговори на въпроса ѝ, той я целуна по брадичката. Джейд го побутна по рамото. — Кейн, какво правиш тук?
— Впечатлявам те, скъпа.
— Какво?
— Говори по-тихо, любима — предупреди я той. — Не искаш да събудиш момчетата.
— Те не са момчета — отвърна заеквайки тя. Звучеше така, сякаш не ѝ достигаше въздух. Космите на гърдите му гъделичкаха нейните, карайки зърната ѝ да се втвърдят. Джейд не искаше да я изпуска от прегръдките си, макар и това откровено признание да я накара да се намръщи. Господи, колко беше объркана! — Да ме впечатлиш ли? — прошепна тя. — Не разбирам какво имаш предвид.
— Много добре разбираш всичко, мила моя — отвърна той и я целуна по носа. — Боже, обичам луничките ти — простена тихо. След това я целуна дълго и дълбоко, а когато приключи, младата жена се беше вкопчила в раменете му.
Джейд се възстанови от целувката много по-бързо от него.
— Нима тогава си дошъл да се сбогуваш? — попита с дрезгав глас. Въпросът ѝ беше с цел да го подразни.
Отново се защитава, помисли си Кейн.
— Не, не съм дошъл да се сбогувам — отговори, решен да не се ядосва. — Дойдох да правя любов с теб. — Усмихна се на това свое обещание.
Сърцето на Джейд заби лудо. Дължи се на проклетата му трапчинка, каза си тя. Беше твърде неустоима, за да я пренебрегне… с нея изглеждаше толкова по момчешки привлекателен. Макар че не изглеждаше като момче. Не, той имаше тяло на мъж — воин с гладки и твърди като желязо мускули. Не можа да се сдържи и потри пръстите на краката си в прасците му.
— Някой ден, любов моя, ще разбереш точно колко съм загрижен за теб. Ти си моята светлина, моята топлина, другата ми половинка. Чувствам се жив само когато съм с теб. Обичам те. — Целуна я отново и прошепна: — Един ден, ти също ще ми кажеш, че ме обичаш. Засега ще бъда доволен да чуя, че ме искаш.
Джейд поклати глава. Кейн съзря в очите ѝ страха, объркването ѝ. Усмивката му беше изпълнена с нежност, когато разтвори краката ѝ и се настани между коприненомеките ѝ бедра. Потърка възбудената си мъжественост срещу нейната мекота.
— Ти наистина ме желаеш, любима.
Младата жена затвори очи с красноречива въздишка. Кейн гризна долната ѝ устна и леко я подръпна, докато тя не отвори уста, след което пъхна езика си вътре, за да се заиграе с нейния.
— Кейн, какво си…
Накара я да замълчи с още една дълга целувка, после каза тихо:
— Това се нарича плячкосване, Джейд.
— Не е.
— Хари би се гордял с мен — провлече думите той. Сега устата му покриваше гладката, чувствителна кожа под брадичката ѝ с мокри целувки. Тя не успя да сдържи трепета си. — Ти си моя, Джейд. Колкото по-бързо го разбереш, толкова по-добре ще бъде за теб.