Секунди по-късно младата жена също намери собственото си освобождаване. Изви тялото си срещу Кейн, стискайки го здраво и хапейки устната си, за да не се разкрещи. После рухна върху него.
Зарови лице в извивката на шията му. И двамата бяха покрити с лъскава пот.
Джейд вкуси кожата му с върха на езика си, докато чакаше сърцето ѝ да върне нормалния си ритъм. Беше прекалено изтощена, прекалено задоволена, за да се движи. Кейн я прегърна. Усещаше как сърцето му бие срещу нейното.
— За какво си мислиш, Джейд? — попита младият мъж.
Когато не му отговори, я дръпна за косата.
— Знам, че изпита удоволствие. Ще го отречеш ли?
— Не — прошепна тя срамежливо.
С плавно движение, Кейн се изправи на крака, с Джейд в обятията си. Когато и двамата бяха отново в леглото под завивките, тя опита да се обърне с гръб към него. Не ѝ позволи, а я накара да го погледне.
— Е? — попита.
— Е, какво? — Младата жена се взря в тъмните му очи, които караха сърцето ѝ да примира.
— Бива ме, нали? — Трапчинката му отново се появи на бузата му. Джейд не успя да сдържи усмивката си.
— Бива те в какво? — попита, преструвайки се на невинна.
— Плячкосването.
Тя бавно кимна.
— Много добър — прошепна.
— Впечатлих ли те? — поинтересува се той.
— Може би само малко — отговори тя и ахна, когато дланта му се притисна там, където се събираха бедрата ѝ. — Какво правиш?
— Впечатлявам те отново, скъпа.
Кейн беше толкова добър, колкото казваше, помисли си Джейд много по-късно. И беше далеч по-издръжлив, от нея. Когато накрая се претърколи от младата жена, тя се чувстваше като изцедена.
После заспа в обятията му, докато ѝ шепнеше любовни думи. Тази нощ Джейд не сънува никакви кошмари.
До обяд се върнаха в къщата на Кейн. Матю и Джимбо с невероятна бързина се отправиха към Шалоуз Уорф. И двамата бяха покрусени от грешката, която бяха допуснали предишната вечер. Очевидно бяха подценили маркиза. Матю не мислеше, че някога ще преживее този позор, макар че Джейд обеща да не казва на никого, че е бил уловен неподготвен.
Беше още по-объркан от това как, за бога, Кейн — този едър мъж, беше влязъл в стаята му, без да издаде никакъв шум, и, дявол да го вземе, го беше събудил, побутвайки го по рамото.
Веднага след като се върнаха в дома на Кейн, Джейд смени роклята си и отиде в кабинета, за да направи копия на писмата. Тя изслуша плана му за действие и спори яростно за това да се доверят на Ричардс, но се съгласи, че на Лайън може да се вярва.
— Когато се запознаеш с Ричардс, ще го харесаш също толкова много, колкото Лайън — убеждаваше я Кейн. — И ще му повярваш по същия начин.
Тя поклати глава.
— Кейн, аз харесвам приятеля ти, но това не е причина да му вярвам. Не, не — продължи тя. — Харесването и доверието са две напълно различни неща.
— Тогава, защо вярваш на Лайън? — попита той, усмихвайки се на неодобрението, прозвучало в гласа ѝ.
— Четох досието му — отговори тя. — Знаеш ли, Кейн, в сравнение с него, ти си направо светец.
Маркизът поклати глава.
— На твое място, не бих споменавал пред него, че си чела досието му — посъветва я той.
— Да — съгласи се тя. — Той вероятно ще се засегне, също като теб, когато ти казах — добави. — Досието му е дебело, колкото твоето, но той е нямал агентурно име.
Кейн я погледна много сърдито.
— Джейд, точно колко досиета си прочела?
— Само няколко — отвърна тя. — Наистина трябва да се концентрирам върху тези писма. Моля те, престани да ме разсейваш!
Тогава вратата на библиотеката се отвори, привличайки вниманието на маркиза. На прага се появи Нейтън.
— Защо никой не се е опитал да се добере до теб, Кейн, откакто си тук? Това е дяволски изолирано място и аз си помислих, че…
— Някой се опита да стигне до Кейн в деня, в който пристигнахме тук — отбеляза младата жена, без да вдига поглед.
Когато тя не продължи, маркизът му разказа с подробности за неуспешния опит за покушение.
— Нейтън, колко си хубав! — възкликна Джейд, напълно сменяйки темата, когато погледна към брат си и видя изисканите му риза и панталон.
— Тази риза ми изглежда адски позната — заяви провлачено Кейн.
— Твоя е — отвърна с усмивка другият. — Освен това ми стои добре. Колин също взе някои твои неща. Не бяхме се подготвили достатъчно, когато ни хвърлиха в океана. Защо никой не е опитал да се докопа до теб, след първия опит — добави навъсено и започна да крачи из стаята като тигър.