Кейн продължаваше стои облегнат на ръба на бюрото.
— Опитаха се.
— Какво? — попита Нейтън. — Кога?
— Не, не са — намеси се Джейд. — Иначе щях да зная.
— През последните десет дни имаше още четири опита.
— И? — Нейтън искаше повече подробности.
— Не успяха.
— Защо не съм уведомена?
— Не исках да се тревожиш — обясни маркизът.
— Тогава трябва да си знаел, че Матю и Джимбо са тук — отбеляза Нейтън.
— Знаех — отвърна Кейн. — Не ги закачах, докато не подпалиха конюшните ми. Тогава малко си поговорих с тях. Не можа ли да измислиш друг начин да ми отвлечеш вниманието, докато си при баща ми?
Пак започваше да се нервира. Явно, все още не можеше да се примири с пожара, предположи Джейд. Стърнс бе казал, че конюшните са били построени току-що.
— Трябваше да бъда по-конкретна в указанията си към Матю — обяви младата жена. — Оставих нещата в негови ръце. Все пак се оказа много изобретателен и ефективен. Ти се оказа доста зает.
— Пое ненужен риск, като действа на своя глава и тръгна сама — отсече той. — Дявол да го вземе, Джейд, можеха да те убият! — Докато казваше последните думи, вече беше започнал да ѝ крещи.
— Бях много внимателна — прошепна тя, опитвайки се да го успокои.
— По дяволите, била си внимателна! — изрева Кейн. — Имала си просто дяволски късмет, това е всичко!
Младата жена реши, че е необходимо да смени темата.
— Никога няма да свърша с тази задача, ако вие двамата не ме оставите на мира. — Тя метна косата си през рамо и се върна към писмото, което пишеше. Усещаше погледа му върху себе си. — Защо не отидете да видите какво прави Колин. Сигурна съм, че би искал компания.
— Хайде, Кейн. Току-що ни изгониха.
Маркизът поклати глава.
— Обещай ми, че няма отново да предприемаш излишни рискове — нареди той на Джейд. — Тогава ще изляза.
Тя веднага кимна.
— Обещавам.
Изглежда гневът му бе започнал да утихва. Той кимна и се наведе да я целуне. Младата жена опита да се отдръпне от него.
— Нейтън е тук — прошепна тя.
— Не му обръщай внимание!
Лицето ѝ беше яркочервено, когато Кейн откъсна устни от нейните. Ръцете ѝ трепереха.
— Обичам те — тихо каза той, преди да се изправи и да последва Нейтън извън стаята.
Джейд остана дълго време загледана в плота на бюрото. Възможно ли беше? Нима наистина я обичаше? Трябваше да престане да мисли за това, за да успокои треперенето на ръцете си. В противен случай Ричардс и колегата му нямаше да могат да прочетат писмата. Освен това, нямаше значение дали Кейн я обича или не — трябваше да го напусне. Нали така?
Младата жена успя да се успокои едва когато времето за вечеря беше минало. Нейтън бе решил да хапне на горния етаж, заедно с Колин. Тя, Кейн и, естествено, Стърнс, ядоха на дългата маса. Влязоха в разгорещен спор относно отделянето на църквата от държавата. В самото начало, когато маркизът заяви, че искрено подкрепя разделянето, тя веднага застана на противоположната позиция.
И все пак, когато Кейн разпалено започна да изтъква доводи в своя полза, Джейд също толкова яростно го опровергаваше.
Това беше един напълно ободряващ спор. В качеството си на съдия, икономът сложи край на полемиката.
От дебата Кейн отново огладня. Посегна към последното парче от овнешкото, точно когато слугата го взе за себе си.
— Аз исках това парче, Стърнс — промърмори той.
— И аз, милорд — отвърна му мъжът. Взе приборите си и започна да поглъща месото. Джейд изпита съчувствие към Кейн и му даде половината си порция.
Когато в стаята внезапно отекнаха силни удари, идващи откъм входната врата, Кейн и Стърнс се взряха един в друг. Маркизът загуби войната на погледите.
— Аз ще отворя — заяви той.
— Както желаете, милорд — отвърна икономът, между две хапки от овнешкото.
— Бъди внимателен! — напомни му Джейд.
— Всичко е наред — извика ѝ Кейн. — Никой не може да доближи до вратата, без моите хора да го забележат.
Минаха десет минути, преди Стърнс да привърши с втората си чаша чай.
— Според мен, трябва да отида да видя, кой е — каза той на Джейд.
— Може би е бащата на Кейн.
— Не, милейди — възрази икономът. — Наредих на херцога и херцогинята да стоят настрана. Ако започнат да посещават много често сина си, това ще предизвика подозрения.
— Наистина ли им нареди? — попита тя.
— Но, разбира се, лейди Джейд. — С официален поклон икономът излезе от стаята.
Младата жена забарабани с пръсти по масата, докато чакаше Стърнс да се върне.
— Сър Ричардс и маркиз Лайънуд са пристигнали — обяви той от вратата. — Милорд помоли за бренди, както и вие да отидете в библиотеката.