— Толкова скоро? — попита тя, явно изненадана. Изправи се, приглади гънките на златистата си рокля, след което пооправи къдриците си. — Не съм подготвена да се срещам с когото и да е — каза тя.
Стърн се усмихна.
— Изглеждате прекрасно, милейди — увери я той. — Ще харесате тези посетители. Те са добри хора.
— О, вече съм се срещала с Лайън — отвърна тя. — И съм уверена, че сър Ричардс ще ми допадне също толкова много.
Когато се запъти към вратата, изражението ѝ от безгрижно стана изплашено.
— Няма от какво да се притеснявате, милейди.
Усмивката ѝ засия.
— О, аз не съм притеснена, Стърнс. Подготвям се.
— Моля? — Икономът я последва. — За какво се подготвяте, милейди?
— Да изглеждам притеснена — отвърна му със смях. — И плаха, разбира се.
— Разбира се — съгласи се слугата с въздишка. — Болна ли сте, лейди Джейд?
Когато стигна пред вратата на библиотеката, тя се обърна към него.
— Впечатлението, Стърнс.
— Да?
— Трябва да ги държиш в напрежение. Прави това, което очакват, не разбираш ли?
— Не, не разбирам — отговори той.
Младата жена отново се усмихна.
— Готова съм да върна гордостта на Кейн обратно — прошепна тя.
— Не знаех, че се е простил с нея.
— И аз не знаех, докато не ми го спомена — отвърна тя. — Освен това, в крайна сметка те са просто мъже.
Пое си дълбоко дъх и кимна на Стърнс да отвори вратата за нея. Застана точно на прага, с наведена глава и събрала длани пред себе си.
Стърнс беше толкова изненадан от внезапната промяна в поведението ѝ, че зяпна учудено.
Когато Кейн я повика, тя видимо подскочи, сякаш заповедите му имаха силата да я плашат. След това бавно влезе в кабинета. Този, когото наричаха сър Ричардс, пръв скочи на крака. Той беше възрастен мъж с побеляла коса, мила усмивка и закръглен корем. Очите му излъчваха доброта. Джейд отвърна на приветствието с перфектен реверанс.
След това се обърна, за да поздрави Лайън. Той доста се извисяваше над нея, когато се изправи в цял ръст.
— Радвам се да ви видя отново — прошепна тя, с леко треперлив глас.
Лайн повдигна вежди в отговор. Знаеше, че тя е плахо създание, но му се струваше, че е преодоляла първоначалната си реакция към него, след първата им среща. Сега обаче, младата жена отново се страхуваше.
Противоречието го озадачи.
Кейн седеше зад бюрото. Столът му беше наклонен назад към стената. Джейд седна на ръба на стола, в непосредствена близост до писалището, изправила гръб, сякаш е глътнала бастун. Ръцете ѝ бяха стиснати в юмруци в скута ѝ.
Двамата мъже седнаха отново на местата си срещу нея.
Кейн наблюдаваше Джейд. Тя изглеждаше ужасно изплашена. Но той не ѝ повярва дори за минута. Беше намислила нещо, реши младият мъж, но щеше да изчака и по-късно да я разпита.
Ричардс се прокашля, за да привлече вниманието на всички. Погледът му бе съсредоточен върху Джейд, когато каза:
— Не мога да не отбележа, мила моя, колко притеснена изглеждате. Прочетох писмата, които баща ви е скрил, но преди да ви задам въпросите си, искам да стане съвършено ясно, че неговите престъпления не намаляват уважението ми към вас.
Тя все още се държеше като хваната в капан сърна, но успя да кимне плахо.
— Благодаря ви, сър Ричардс — отвърна с едва доловим шепот. — Много мило от ваша страна, че не ме обвинявате. Безпокоях се, че може да ме съдите.
Кейн завъртя очи към тавана. Началникът му, който рядко показваше привързаност към някого, сега хвана ръцете на Джейд. Сякаш искаше да я вземе в прегръдките си и да я утеши.
Тя изглеждаше много уязвима. Маркизът внезапно си спомни, че същият този израз беше на лицето ѝ, когато го гледаше онази вечер в кръчмата. Тогава също се беше показала уязвима.
Що за игра играеше тя сега?
— Никой от нас не ви обвинява — намеси се Лайън. Той също се наведе напред, подпирайки лакти на коленете си. — Преживели сте труден период, Джейд.
— Да, така е — съгласи се сър Ричардс.
Кейн си наложи да не се усмихне. И двамата — началникът и приятелят му — бяха попаднали под магията на Джейд. Помисли си, че Лайън би трябвало да я познава по-добре. В края на краищата, той се беше срещал с нея и преди това. И все пак, сегашното ѝ поведение на ужасно плаха жена, продължи да си мисли Кейн, очевидно убеди Лайън, че тя е искрена.
— Готова ли сте да отговорите на няколко въпроса сега? — попита Ричардс.
Джейд кимна.
— Не е ли по-добре Нейтън да отговори на вашите въпроси? Мъжете са много по-логични. Аз вероятно само ще объркам нещата.