— Джейд! — Кейн произнесе името ѝ като предупреждение.
Тя се обърна към него и му се усмихна боязливо.
— Да, Кейн?
— Дръж се прилично!
Ричардс хвърли неодобрителен поглед към маркиза, после отново насочи вниманието си към Джейд.
— По-късно ще зададем въпросите си на брат ви. Ако не е твърде болезнено да си спомняте, моля ви да ни разкажете какво точно се случи с вас от момента, в който пристигнахте в Лондон.
Младата жена кимна.
— Разбира се — съгласи се тя. — Виждате ли, всичко започна именно от тези писма. Чичо ми Хари е получил пакет с писма от баща ми. Само два дни по-късно татко е бил убит. Тогава Хари ме взе на своя кораб. Той запазил писмата и когато почувствал, че е настъпил моментът, ми ги даде. Прочетох ги, естествено, след това ги показах на Нейтън. По това време брат ми работеше заедно с Колин и споделил с него. И така — продължи тя с по-оживен глас, — както вероятно ви е казал Кейн, Колин и Нейтън бяха… нападнати. Злодеите сметнаха, че са се справили с тях и… Пейгън реши, че наемните убийци трябва да се върнат в Лондон и да докладват за успеха си.
— Правилно решение — намеси се Ричардс.
— Да — отвърна Джейд и намръщено погледна към Кейн. — Планът беше много прост. Пиратът дори отвлече лекар, който да се грижи за раните им и беше решено, че когато Колин е достатъчно добре, за да пътува, той ще каже на брат си Кейн за писмата и ще поиска неговата помощ.
— Какво обърка този план? — поинтересува се по-възрастният мъж.
Джейд отново погледна намръщено към маркиза.
— Той го обърка — заяви тя. — Както знаете, Пейгън стана изкупителната жертва, той беше обвинен за смъртта на Колин и Нейтън, и Кейн реши да търси отмъщение. Не би могъл да избере по-лош момент от този. Останалите членове на Трибунала не биха могли да поемат риска той да намери пирата и да разговаря с него. Така че неволно постави себе си в опасност.
— Не е неволно — прекъсна я маркизът.
Джейд сви рамене.
— Колин накара Пейгън да му обещае, че няма да каже нищо на брат му. Той беше сигурен, че Кейн веднага ще се втурне да отмъщава, разбирате ли? Затова Колин искаше сам да му обясни всичко. В интерес на истината, не смятам, че взе правилното решение, но тогава изпитваше ужасни болки и изглежда беше обсебен от намерението да защити брат си. Пейгън се съгласи само за да го успокои.
— И къде се вмествате вие в тази схема? — попита Лайън.
— Нейтън е мой брат — отговори Джейд. — Върнах се в Англия и се настаних в провинциалното му имение. С мен дойдоха и някои от хората на Пейгън. Те се редуваха да следят Кейн. Имаше няколко опита за покушение над него, а след това беше взето решение, аз да намеря начин да го държа далеч от преследвачите му. Два дни преди да се срещна с него се случи поредица от инциденти. Първата сутрин, докато правех обичайната си разходка, попаднах на трима мъже, които разкопаваха гробовете на моите родители. Изкрещях, защото бях ужасно възмутена от действията им. Привлякох вниманието им, естествено. Единият от мерзавците стреля по мен. Изтичах обратно към къщата на Нейтън, за да потърся помощ.
— Нима хората на Пейгън не ви охраняваха? — поинтересува се Ричардс.
Джейд поклати глава.
— Те всички бяха заети с охраната на Кейн. Освен това можех да разчитам на помощта на Хъдсън — иконома на Нейтън — и на другите слуги.
— И какво се случи след това? — попита Лайън.
— Беше твърде тъмно и слугите не пожелаха да отидат на гробището. Затова решихме да изчакаме до сутринта. Но същата нощ къщата беше ограбена — продължи тя. — Въпреки това, аз спах спокойно и не чух нито звук. Дори спалнята ми беше преобърната с главата надолу.
— Трябва да сте била упоена — заключи Ричардс.
— Нямам представа как са ме упоили — каза Джейд. — На следващата сутрин, с един от конете на Нейтън, се върнах обратно при гробовете, за да видя дали не са оставили някакви доказателства. Разбирате ли, икономът на брат ми — Хъдсън, не ми повярва и аз исках да го убедя. Но се оказа, че изобщо не можах да стигна до гробищата. Очевидно престъпниците са ме чакали, за да ме пресрещнат. Те убиха коня и аз паднах на земята.
— Мили боже, бихте могли да се убиете при падането — възкликна Ричардс.
— Имах късмет, тъй като се отървах само с няколко синини — обясни тя. — Затичах се назад към дома, за да разкажа на Хъдсън какво се е случило. Той изпрати хора по следите на негодниците. Когато се върнаха, ми казаха, че не са успели да открият никакви доказателства за престъплението. Конят беше изчезнал. Изобщо не съм сигурна как са го направили. Кейн каза, че трябват повече от трима мъже, за да го качат във фургон и да го откарат. — Тя спря за миг, сви рамене, след което продължи: — Реших да отида в Лондон възможно най-бързо и веднага поръчах да приготвят каретата. И преди още да бяхме успели да превалим първия хълм, кочияшът изкрещя, че има пожар. Видяхме дима. Върнах се до къщата точно навреме, за да стана свидетел на бушуващия огън. Домът на бедния Нейтън бе опожарен до основи. След това наредих на Хъдсън и другите слуги да отидат в градската къща на брат ми в Лондон, а аз се отправих към моята цел.