Ричардс кимна.
— Трябва да намерим другите двама — измърмори той. — Господи, ще се наложи да се справим с толкова много неща. Е, слава богу, изглежда Пейгън е на наша страна. Щом си помисля за всички вреди, които може да ни нанесе с тези досиета, кръвта ми замръзва.
— О, пиратът е много почтен — изтърси Джейд. — Като повечето крадци, сър. Не бива да се притеснявате, че информацията ще попадне в неподходящите ръце.
— Нима това копеле е прочело и моето досие? — попита Лайън.
Кейн не му отговори. Не мислеше, че има някаква причина, заради която да сподели истината с приятеля си. Това щеше само да го разстрои.
— Самият факт, че в тези води има акули… — прошепна Ричардс, сменяйки темата. — Давате ли си сметка, каква смелост трябва да притежаваш…
— Приключихте ли с въпросите си? — прекъсна го Джейд.
Директорът веднага протегна ръка и отново я потупа по стиснатите ѝ длани.
— Ние ви изтощихме, нали така, мила моя? Зная колко е тежко за вас.
— Благодаря за вашата любезност — прошепна тя и се изправи. Изобщо не протестира, когато Ричардс я прегърна.
— Ще намерим виновниците, обещавам ви — каза той.
Джейд скри ръце в диплите на роклята си и пристъпи към Лайън. Той веднага се изправи. Тя се наведе към него:
— Благодаря ви за помощта. Моля, предайте моите поздрави на Кристина. Просто нямам търпение кога ще я видя отново. — После се обърна към Ричардс и го прегърна отново. — Забравих да ви благодаря и на вас, сър — обясни тя. Отдръпна се от директора, направи реверанс и се обърна, за да излезе от стаята.
— Джейд?
— Да, Кейн?
— Какво беше всичко това?
Младата жена се извърна и му се усмихна.
— Ти каза, че мъжката гордост е много важна, нали?
— Да, така е.
— Също така каза, че когато мъжът е манипулиран или измамен, гордостта му страда.
— Да, казах го. — Той се приведе напред. — И?
— Е, ако други също са били… заблудени… приятели, които са спечелили своите собствени легенди и уважението на Англия, то тогава ударът не би ли бил по-малко болезнен?
Най-накрая той разбра. Намигна ѝ, а усмивката му беше арогантна.
— Ще отида да кажа Колин и Нейтън да се присъединят към вас — заяви Джейд, преди да излезе от стаята. Зад нея вратата тихо се затвори.
— За какво говореше тя? — поинтересува се Ричардс.
— Нещо лично — отвърна Кейн, след това се обърна към Лайън. — Е, какво мислиш за нея сега?
Приятелят му допълни чашата си с още бренди и тогава отговори:
— Тя все още е дяволски красива — каза той. — Но за пореден път си мисля, че е ужасно плаха. Трябва да се дължи на твоето присъствие.
Кейн се засмя.
— Ти смяташ, че е твърде плаха?
— Какво пропускам, Кейн? — попита приятелят му искрено объркан. — Кое е толкова забавно?
— Оставете настрана тези разговори за жени — нареди Ричардс. — Сега, синко, ти трябва да ми обещаеш нещо.
— Сър? — откликна Кейн.
— Ти наистина ли си се срещнал с този човек, Пейгън?
— Да.
— Когато това приключи, трябва да намериш начин да се срещна с него.
Кейн се облегна в стола си. Джейд беше права. Тя току-що му бе върнала гордостта.
— Трябва да се запозная с Пейгън — настоя директорът.
Кейн кимна.
— Сър, вие току-що го направихте.
Петнадесета глава
— Джейд, върни се! — извика властно Кейн, докато двамата му приятели се опитваха да асимилират неочакваната новина.
Когато тя не отвърна на неговото нареждане, Кейн повика Стърнс. Икономът вероятно бе стоял точно пред вратата, защото веднага се втурна в библиотеката. Поклони се на своя господар — учтивост, която никога не проявяваше, когато са сами, след което попита:
— Желаете ли нещо, милорд?
— Доведи Джейд обратно тук! — заповяда Кейн.
— Вярвам, че тя е чула рева ви, милорд — заяви Стърнс, със своя култивиран глас, — но въпреки това не приема поканата ви да се присъедини отново към вас. Бихте ли желали нещо друго?
На Кейн му се прииска да удуши иконома, но се въздържа.
— Доведи я при мен. Ако е необходимо, довлечи я със сила, но я върни при мен. Това е всичко, което искам.
Слугата кимна и излезе да изпълни заповедта. Кейн се обърна към приятелите си. Част от раздразнението му изчезна, когато видя усмивката на Лайън. Очевидно, приятелят му бе приел новината за самоличността на Пейгън много по-добре, отколкото сър Ричардс. Директорът все още изглеждаше зашеметен.
— По дяволите, Кейн, би трябвало да се досетя! — каза Лайън. — Тя беше толкова плаха… Да, би трябвало да разбера, наистина. Ти не си такъв, че да бъдеш привлечен от… И Кристина предупреди, че съм длъжен да погледна на нещата по-дълбоко, отколкото…