— Синко — сър Ричардс прекъсна несвързаното му говорене, — сега не е време за шеги. Въпросът е твърде сериозен.
Джейд отвори вратата точно по средата на изказването на сър Ричардс.
— Търсех Нейтън и Колин. Какво искаш, Кейн?
— Върни ги обратно, Джейд! — Гласът му прозвуча като пистолетен изстрел. Младата жена се преструваше на невинна.
— За какво говориш? — попита тя, притисна ръка към гърдите си в мним страх и запърха с мигли към него.
Той изобщо не бе впечатлен.
— Знаеш дяволски добре за какво говоря — изрева Кейн. — Върни ги обратно!
— Кейн, не е учтиво да ми повишаваш тон пред гостите — посъветва го. Гласът ѝ беше с една октава по-висок. — Това е много грубо!
— Те знаят коя си.
— Знаят? — Тя закрачи право към бюрото на Кейн и се взря в лицето му, сложила ръце на кръста си. — И какво точно знаят?
— Че ти си Пейгън.
Тя ахна.
— Защо просто не го публикуваш във вестниците?! — извика Джейд. — Тогава не би трябвало да губиш толкова много време…
— Трябваше да им кажа — прекъсна я Кейн.
— Можеше да изчакаш, докато си замина.
— Тъй като няма да заминаваш никъде, какъв е проблемът?
— Боже мой, това наистина е вярно?! — почти извика Ричардс на свой ред.
Джейд хвърли поглед през рамо и се намръщи към директора.
— Не! — сопна се тя. — Не е вярно!
— Да! — възрази маркизът. — Вярно е!
— По дяволите, Кейн, не знаеш ли да пазиш тайна? — Не му даде време да отговори на въпроса ѝ, а се обърна с намерение да си тръгне.
— Казах да ги върнеш обратно, Джейд!
— Защо?
— По някаква случайност тези мъже са мои приятели — отговори той. — Ето защо.
— Кейн, ако не можеш да откраднеш от приятелите си, от кого другиго? — Той нямаше готов отговор на този абсурден въпрос. — Ти каза, че нямаш нищо против да продължа с моите дела — напомни му тя. — Или се отметна вече от думите си?
Не можеше да повярва, че тя има дързостта да изглежда толкова възмутена. Не посмя да се изправи, убеден, че желанието му да я сграбчи и разтърси, за да възвърне здравия ѝ разум, би било твърде непреодолимо.
Младата жена се обърна към Лайън.
— Когато дам обещание, никога не го нарушавам — заяви тя.
Кейн си пое дълбоко дъх и се облегна назад в стола си. После се загледа в Джейд, дълго и строго.
Тя му отвърна със свиреп поглед.
Със свиване на показалеца си, той ѝ направи знак да се приближи. Когато младата жена застана до него, ѝ каза:
— Не съм се отметнал от думите си. Можеш да продължиш с твоите дела.
Джейд беше напълно объркана.
— Тогава, защо вдигаш толкова врява за…
— Можеш да продължаваш с кражбите — прекъсна я той, — но всеки път, когато откраднеш нещо, аз ще го връщам.
Тя едва не се задави.
— Няма да го направиш!
— Напротив.
— Но това е… нелепо — заекна тя. — Нали така?
Кейн не ѝ отговори. Джейд погледна към Лайън за помощ. Неговата усмивка ѝ подсказа, че не трябва да разчита на него. Сър Ричардс все още изглеждаше прекалено изумен, за да се намеси.
Беше сама, реши тя, точно както винаги е била.
— Не!
— Да!
Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.
— А сега ги върни…
— Аз ги размених — съобщи тя. — Сега може ли да се оттегля?
Кейн кимна. Изчака, докато девойката стигна до вратата, и тогава извика:
— Джейд, можеш да излезеш от тази стая, но да не си посмяла да напуснеш къщата. Ако го направиш, веднага ще те последвам. Не би искала да ми създаваш отново неприятности, нали?
Отговор не последва. Въпреки това, Кейн знаеше, че му е бясна — вратата едва не излетя от пантите, когато я затръшна след себе си.
— Малко е избухлива — отбеляза маркизът. Усмивката му показваше, че няма нищо против този малък недостатък.
— Възстановихте ли се вече, Ричардс? — попита след това.
— Да.
— Нито веднъж ли не ви дойде на ум…
— Не, не! — възкликна Ричардс.
Кейн кимна със задоволство.
— Приятно е да знаеш, че и собственият ти началник се е заблудил. Вярвам, че гордостта ми е напълно възстановена.
Тогава в библиотеката влязоха Нейтън и Колин, който пристъпваше с помощта на бастун и облегнат на ръката на приятеля си.
— Престани да се отнасяш с мен като с малко дете — измърмори брат му, докато Нейтън му помагаше да се настани в едно кресло.
— Че ти си дете — изрече провлачено пиратът, бутна една табуретка пред стола и качи крака на Колин върху нея.