После се изправи и огледа преценяващо двамата мъже, които го наблюдаваха. Кейн ги представи и той се ръкува с тях. След това седна на облегалката на креслото, в което бе настанил приятеля си.
— Джейд поиска да ви попитам колко е часът — обърна се той към Ричардс.
Началникът изглеждаше озадачен от това искане, след което сви рамене.
— Бих казал около девет, нали, Лайън?
Лайън бе по-проницателен от началника си. Той извади часовника от джоба на жилетката си и се разсмя — богат бумтящ звук, който изпълни стаята.
— Според мен, това е вашият часовник, Ричардс. Моят трябва да е у вас. Тя прегърна и двама ни.
Ричардс бе подобаващо впечатлен.
— Определено съм я подценил — заяви той. — Ти си забелязал, когато ги е разменяла, нали, Кейн? Ето защо я накара да се върне.
Кейн поклати глава.
— Не, не забелязах — призна си. — Но, когато прегърна всеки един от вас, разбрах, че е намислила нещо. Обикновено тя не показва подобна привързаност към непознати.
— Точно така — потвърди Нейтън.
Маркизът погледна към приятеля се.
— Тази жена ме побърква. Решила е да ме подлуди.
— Бих казал, че вече го е постигнала — провлечено отбеляза Нейтън.
— Това ми звучи познато — допълни Лайън и се усмихна, когато си спомни за странните обстоятелства, довели до брака му. — Кристина също ме въртеше на пръста си дълго време. Кажи ми, Кейн, какво направи, докато това се случваше?
— Същото, което и ти — отвърна маркизът. — Влюбих се.
Лайън кимна.
— Бог да ти е на помощ, приятелю! Няма да стане по-лесно, след като се ожениш за нея. Между другото, кога е сватбата?
— Да, Кейн, кога е сватбата? — поиска да узнае и Нейтън.
— Ще бъде дяволски добре да има сватба — заяви Колин и се взря начумерено в брат си.
— Да — отвърна Кейн. — Ще има сватба.
— Звучиш ми, сякаш нямаш никакъв избор, синко — намеси се и сър Ричардс. — Нима ще дадеш брачния си обет само с пистолет опрян в гърба ти?
— Ако някой се нуждае от пистолет, насочен към гърба му, това е Джейд, а не аз — възрази маркизът. — Все още не мога да я убедя, че имам предвид точно това, което казвам. По дяволите, вероятно ще ми се наложи да падна на коляно пред хората ѝ.
Дори и Нейтън се усмихна при мисълта за тази картина. Колин се изсмя подигравателно.
— Джейд няма да те кара да коленичиш пред нея — успокои го той.
— Не, но Черния Хари със сигурност ще го направи — отвърна Кейн.
— Кой е Черния Хари? — попита Ричардс.
— Нейтън, обясни му — нареди маркизът. — Аз тръгвам след Джейд.
— Нима си е тръгнала? — попита брат ѝ.
Маркизът се изправи и тръгна към вратата.
— Разбира се, че си е тръгнала. Аз не правя една и съща грешка два пъти, Нейтън. Ще се върна скоро.
Тъй като Кейн беше сложил вече в бричовете и ботушите си за езда, той се втурна направо към заграждението за конете.
Пъстрата кобила липсваше.
— Колко души тръгнаха след нея? — попита той коняря.
— Последваха я трима, през задната врата — отговори слугата.
Кейн сложи юздата на жребеца си, и без да губи време със седлото, сграбчи черната грива и с едно бързо движение се метна на гърба му.
Откри я при хижата в края на имението. Стоеше до поточето и поеше коня си.
Кейн се промуши през дърветата и смушка коня си в галоп. Джейд чу тропота на копита. Обърна се и понечи да побегне към гората. Докато жребецът му галопираше, Кейн се наведе и я вдигна. Доста грубо я тръсна по дупе пред себе си, обърна посоката и се отправи обратно към дома.
През целия път не каза нито дума, Джейд също мълчеше. Не забави темпото, докато не стигнаха целта си.
Стърнс чакаше на входната врата. Кейн скочи на земята и задърпа Джейд нагоре по стълбите.
— Заключи я в стаята ѝ! — извика той с цяло гърло. — Постави двама пазачи под прозорците ѝ и двама пред вратата!
Не пусна Джейд и за секунда, докато не я завлече в къщата и не заключи вратата след себе си. Изражението на лицето му беше толкова гневно, колкото можеше да си наложи, докато не се върна отново в библиотеката. Усмихна се, едва когато седна отново на стола зад бюрото си.
— Предполагам, че си я намерил — отбеляза Нейтън.
— Да — потвърди Кейн. — И това я изненада дяволски много. Сега повтори това, което си казал на моите приятели — нареди той.
Разговорът отново се върна към писмата и мъжете не приключиха с обсъждането на плановете си, докато не стана доста след единадесет. Стаите на Ричардс и Лайън бяха в северното крило. Двамата с неохота се отправиха към тях и пожелаха лека нощ.
Директорът настоя да вземе със себе си копия от писмата в спалнята си.