— В тях все още има информация, която трябва да обмисля — заяви той. Никой не му възрази.
Кейн отиде направо в стаята на Джейд. Освободи пазачите, отключи вратата и влезе вътре.
Младата жена четеше в леглото. Дори не го погледна, а продължи да се взира в книгата, която държеше в ръцете си.
— Нуждаеш се от повече светлина, ако мислиш да четеш — отбеляза маркизът. — И огънят в камината трябва да се засили, тук е дяволски студено.
Тя дори не благоволи да го погледне.
— Нелепо е да се преструваш, че не съм тук — заяви с раздразнение той.
— Толкова нелепо, колкото и връщането на всичко, което открадна — отвърна му тя, продължавайки упорито да гледа в книгата.
Кейн добави още две свещи върху нощното шкафче, след което отиде до камината.
— Къде е Стърнс? — попита.
— Легна си — отговори младата жена. — От теб би станал отличен иконом, Кейн. Твоят човек те е обучил много добре.
Той не се поддаде на провокацията ѝ.
— Търсиш си повод за кавга, любима, но аз няма да ти доставя това удоволствие.
— Ни най-малко! — сопна се тя. Затвори със замах книгата, докато го гледаше да добавя още един дебел дънер в жарта.
В сиянието на огъня кожата му изглеждаше бронзова като на статуя. Ризата му бе разкопчана до кръста, ръкавите — навити до лактите. Платът се опъна на гърба му, очертавайки силните му мускули, когато посегна към ръжена, за да разбута жарта, докато огънят не лумна с пълна сила.
Младата жена си помисли, че маркизът е най-привлекателният мъж в целия свят.
Кейн се обърна, все още подпрян на коляно, и ѝ се усмихна. Нежността в погледа му трогна сърцето ѝ. Той бе толкова добър и любящ, човек, на когото можеше да се вярва.
Заслужаваше жена много по-добра от нея. Защо не искаше да осъзнае този очевиден факт?
Сълзи напълниха очите ѝ и тя започна да трепери. Сякаш завивките се бяха превърнали в пряспа сняг. Замръзваше… и беше ужасена.
Никога не ми позволявай да си тръгна, изведнъж ѝ мина през ума. Накарай ме да остана с теб завинаги.
О, Боже, как ѝ се искаше да го обича, да разчита на него!
А после какво щеше да стане с нея, запита се тя, когато я изостави? Как щеше да оцелее?
Промяната в младата жена бе потресаваща. Лицето ѝ бе станало бяло като нощницата ѝ.
— Скъпа, какво се е случило? — попита маркизът. Изправи се и приближи леглото.
— Нищо — прошепна тя. — Просто ми е студено — отвърна със задавен глас. И ме е страх, искаше ѝ се да добави. — Ела в леглото, Кейн.
Джейд отчаяно се нуждаеше от неговата близост и за да подсили поканата си, отметна завивките. Пренебрегна молбата ѝ. Отиде до дрешника, намери още едно одеяло върху най-горния рафт, след това го метна върху другите на леглото.
— Така по-добре ли е? — попита.
— Да, благодаря ти — отвърна му, опитвайки се да не звучи твърде недоволна.
— Ако не се чувстваш прекалено изморена, искам да ти задам няколко въпроса.
— Задай ми въпросите си в леглото, Кейн — предложи му тя. — Така ще ти бъде по-удобно.
Той поклати глава, седна на стола и подпря краката си в края на леглото.
— И така ми е добре — каза, полагайки усилия да остане сериозен.
Желаеше го, може би толкова много, колкото и той нея. О, Боже, беше готова дори да му го признае.
Джейд се опита да скрие раздразнението си. Мъжът беше тъп като галош. Нима не разбираше, че иска да се сгуши в ръцете му? Беше му казала, че ѝ е студено, дявол да го вземе. Би трябвало незабавно да я вземе в прегръдките си, след това — естествено — да я целуне и после…
Младата жена изпусна дълга въздишка. Кейн явно не разбира какво ѝ е необходимо, след като започваше отново да я измъчва с въпросите си за глупавите досиета.
Използва цялата си воля, за да се съсредоточи. Трябваше да се взира в стиснатите си длани, така че неговата спираща дъха ѝ усмивка да не я разсейва.
— Джейд?
— Да? — От изненада, младата жена подскочи.
— Просто исках да знам, дали си чела досиетата на нашия Уилямс — каза той.
— Те не са на нашия Уилямс — отвърна тя. Изгледа го и се усмихна в очакване на следващия му въпрос.
Усмивката на Кейн се разшири.
— Смяташ ли да ми отговориш? — попита той.
— Да ти отговоря на какво?
— Изглеждаш ми разсеяна.
— Нищо подобно.
— Може би ти се спи?
— Ни най-малко.
— Тогава ми отговори на въпроса — нареди ѝ отново. — Чете ли досиетата…
— Да — прекъсна го тя. — Искаш да знаеш какво пише в тях, нали?
— Да — отговори ѝ. — Има ли нещо друго, което би искала да направиш? — поинтересува се той.