Руменина заля скулите ѝ.
— Не, разбира се, че не — отвърна смутено. — Добре, ще ти кажа…
Силно почукване на вратата ги прекъсна. Кейн се обърна точно когато Нейтън надзърна в стаята. Щом съзря маркиза излегнат в стола, братът на Джейд се намръщи.
— Какво правиш тук?
— Говорим си с Джейд. Какво искаш?
— Не можах да заспя — призна другият. Приближи до камината и се облегна на полицата. Беше бос и гол до кръста и Кейн видя ужасните белези по гърба му. Не продума нищо, но се зачуди как Нейтън е могъл да оцелее след такъв побой.
— Ето халата на Кейн, ако ти е студено, Нейтън — каза сестра му и посочи към креслото от другата страна на леглото. — Ще настинеш, ако не се облечеш.
Този път брат ѝ беше по-сговорчив. Облече дрехата и се изтегна в креслото.
— Върни се в леглото, Нейтън — нареди маркизът.
— Искам да задам няколко въпроса на сестра ми.
Не беше затворил вратата след себе си и поради тази причина сър Ричардс не си направи труда да почука, когато застана на прага. Директорът беше облечен в роба в кралско синьо, която достигаше до голите му стъпала. Определено изглеждаше развълнуван да ги види събрани тук.
Джейд дръпна завивката до брадичката си и погледна към Кейн, за да види реакцията му към това нашествие.
Маркизът изглеждаше примирен.
— Вземете си стол, сър Ричардс — предложи му Кейн.
— С най-голямо удоволствие — отвърна директорът, след което се усмихна на младата жена. — Виждате ли, не можах да заспя и затова реших да намина към вас и…
— И ако беше будна, щеше да я разпиташ — предположи домакинът.
— Това съвсем не е вярно — възрази по-възрастният мъж, като привлече един стол близо до леглото. Неговата усмивка подсказваше, че изобщо няма предвид това, което казва. — Нейтън? — продължи директорът. — Би ли довел Лайън при нас? Предполагам, че той също има няколко въпроса.
— Може би е заспал — предположи Джейд.
— Чух го да се разхожда из стаята си, която е до моята. Този Трибунал лиши всички ни от покой, мила моя. Има толкова много за преосмисляне.
Скоро Нейтън се върна, придружен от Лайън. Младата жена изведнъж се почувства неловко. Все пак беше в леглото, само по нощница.
— Защо не слезем в библиотеката да обсъдим това? — предложи тя. — Аз ще се облека и…
— И така е добре — заяви Кейн. — Лайън, Джейд ще ни преразкаже досиетата на Уйлямс.
— Трябва ли да повторя всяка дума — поинтересува се тя. — Това ще отнеме много време.
— Започнете с фактите, които представляват интерес за нас — предложи ѝ Ричардс. — Двамата с Лайън се връщаме в Лондон утре. Тогава ще прочетем досиетата от начало до край.
Джейд сви рамене.
— Мисля да започна с Терънс — обяви младата жена. — Този, който е мъртъв.
— Да, с мъртвия — съгласи се Лайън, облегна се на камината и окуражително ѝ се усмихна.
Джейд се отпусна назад върху възглавниците и започна да преразказва написаното.
Лайън и Ричардс онемяха от изумление. Когато премина първоначалното им удивление, един след друг започнаха да я прекъсват, питайки за конкретни детайли относно определени мисии, в които Уилям Терънс беше участвал.
Някъде около два след полунощ тя привърши своя преразказ. Също така не можеше да спре да се прозява — намек за изтощението, което вече чувстваше.
— Време е всички вече да си лягаме — заяви сър Ричардс. — Ще продължим отново на сутринта.
Директорът тръгна да излиза от стаята след Лайън и Нейтън, когато Джейд извика след него:
— Сър Ричардс? Какво ще стане, ако този Уилям, когото търсите, не е нито един от тримата в досиетата?
Мъжът се обърна към нея.
— Това е само началото, скъпа. След това ще започнем кръстосана проверка. Ще прочетем всяко досие, което началниците на всички отдели съхраняват. Това ще отнеме много време, да, но ние няма да спрем, докато не стигнем до дъното на нещата.
— А има ли шанс и двамата вече да са мъртви? — попита Джейд.
Изглеждаше така обнадеждена, че на сър Ричардс му се искаше да не я огорчава.
— Опасявам се, че не — отвърна той. — Някой иска тези писма, скъпа. Най-малко един от двамата останали членове на Трибунала е все още жив.
Младата жена изпита облекчение да остане отново насаме с Кейн. Беше изтощена и едновременно с това притеснена. Всичко, което искаше, беше да я вземе в прегръдките си и да я притисне към себе си. Отметна завивките и потупа по чаршафа.
— Лека нощ, Джейд. — Кейн приближи до леглото, наведе се и я целуна съвсем целомъдрено, след това духна свещите на път към вратата. — Приятни сънища, скъпа.