Вратата се затвори. Джейд остана учудена, че я беше оставил. Явно не я желаеше повече. Тази мисъл беше толкова неприятна, че набързо я отхвърли. Просто все още ѝ беше ядосан, защото му се беше наложило отново преследва, помисли си тя… и беше твърде уморен, добави с кимване. Беше един дълъг, изтощителен ден.
Дяволите да го вземат този мъж и неговата вежливост!
Сънищата ѝ съвсем не бяха приятни. Давеше се в мрачните дълбини, усещаше как чудовищата кръжат около нея, докато потъваше все по-дълбоко, по-дълбоко, по-дълбоко…
Събуди я собственият ѝ хленч. Инстинктивно се обърна към Кейн, знаейки, че той ще успокои страховете ѝ.
Но него го нямаше. От това откритие съвсем се разсъни, трепереше толкова силно, че едва отметна завивките, за да стане.
Не можеше да остане в леглото, затова отиде до прозореца и се загледа в мрачната нощ, докато размишляваше върху безрадостната ситуация.
Нямаше представа колко дълго е стояла така, неспокойна и разтревожена, преди най-накрая да се предаде. Не ѝ оставаше нищо друго, освен да отиде при него.
Кейн се събуди веднага щом вратата се отвори. Нощната тъмнина скри усмивката му.
— Не мога да танцувам, Кейн — съобщи Джейд. След това изявление затръшна вратата и приближи към неговата страна на леглото. — По-добре е да научиш това сега. Освен това, не умея да шия и да плета.
Маркизът лежеше по гръб със затворени очи. Младата жена се взира в него една дълга минута, преди да го побутне по рамото.
— Е?
Отговори ѝ, като отметна завивките. Джейд свали нощницата си и легна до него. Той незабавно я взе в прегръдките си.
Треперенето ѝ изчезна. Отново се почувства в безопасност и заспа, без да дочака отговора на Кейн.
Събуди я малко след зазоряване, за да се люби с нея, и когато двамата се отпуснаха доволни от дългата, страстна любов, тя бе прекалено сънлива, за да говори с него. Заспа, слушайки го как ѝ нашепва колко много я обича.
Следващия път, когато се събуди, беше почти обяд. Кейн леко разтърсваше рамото ѝ. Беше напълно облечен и нежно се опитваше да я накара да отвори очи.
Отказа да го направи, но се опита да изрита завивката, за да го привлече обратно в леглото. Кейн насила се постара да задържи завивките до брадичката ѝ. Не можеше да разбере защо е толкова неотстъпчив, докато най-накрая не отвори очи и не видя Стърнс да стои до леглото.
Веднага реагира и прикри голотата си, усети как по лицето ѝ плъзва червенина. Беше напълно безсмислено да ругае безсрамното си поведение.
— О, Стърнс, сега се срамуваш от мен, нали? — Въпросът ѝ излезе като ридание.
Икономът веднага поклати глава.
— Разбира се, не, милейди — заяви той. — Сигурен съм, че моят господар ви е завлякъл в леглото си — добави с кимване по посока на Кейн.
— Влачейки я за косата ли, Стърнс? — попита сухо маркизът.
— Не бих се учудил, милорд.
— Точно така направи — потвърди Джейд, взела решение да прехвърли цялата вина върху Кейн. — Но не трябва да казваш на никого — добави тя.
Икономът се усмихна мило.
— Боя се, че не остана никой, на когото мога да кажа за това.
— Имаш предвид, че сър Ричардс и Лайън знаят?
Когато възрастният мъж кимна, тя се обърна гневно към Кейн.
— Казал си им, нали? Защо просто не го публикува във вестниците?
— Нищо не съм казвал — парира я той, очевидно раздразнен. — Ти не си затворила вратата си, когато… — Спря, за да погледне Стърнс, след това каза: — … когато те довлякох до тук. Видели са празното легло, когато са слизали на долния етаж.
Младата жена искаше да се скрие под завивките за остатъка от деня.
— Джейд? Защо среброто е под леглото ми?
— Питай Стърнс — отвърна тя. — Той го сложи там.
— Изглеждаше ми най-подходящото място, милорд — призна възрастният мъж. — Един от вашите гости, онзи едрия със златния зъб, несъмнено е много пристрастен към среброто. Милейди предложи да намеря сигурно скривалище, когато ѝ обясних колко специално е то за вас.
Помисли си, че ще ѝ благодари за спасяването на съкровището му. Вместо това, Кейн се разсмя.
— Ела долу, веднага след като се облечеш, Джейд. Ричардс иска да те разпита отново.
Икономът не излезе от стаята заедно със своя господар.
— Херцогинята ви изпрати няколко рокли, принадлежащи на една от дъщерите ѝ. Вярвам, че ще са ви по мярка, милейди.
— Защо тя…
— Аз поисках дрехите — заяви Стърнс. — Когато разопаковах нещата ви, не можех да не забележа, че имате само две рокли.
Младата жена понечи да протестира, но възрастният мъж не ѝ даде възможност.