— Той е човек на логиката — обърна се младата жена към Лайън и сър Ричардс. Кейн си помисли, че тя звучи така, все едно се извинява за някаква лоша привичка. — Не може да се спре — добави. — Но е и много доверчив, също.
— Доверчив? — изсумтя през смях Лайън. — Не го мислиш сериозно, Джейд. Кейн е един от най-циничните мъже в Англия.
— Черта, която развих докато се намирах в компанията ти — провлачено отбеляза Кейн.
Джейд беше изумена от коментара на Лайън. Звучеше толкова уверен. Сър Ричардс също кимаше в съгласие. Обърна се с усмивка към Кейн и каза:
— Тогава за мен е чест, че ми имаш доверие.
— Толкова колкото и ти на мен, скъпа — отвърна той.
Тя се намръщи насреща му.
— И какво точно значи това? — попита. — Да не би да искаш да ме обидиш?
Съпругът ѝ се усмихна широко. Джейд се обърна към Лайън:
— Имате ли представа колко е подлудяващо да си омъжена за някого, който е толкова дяволски логичен през цялото време?
Отговори ѝ Кейн:
— Нямам ни най-малка представа.
Предпочете да приключи с тази тема. Пусна краката си на пода, като гримасничеше от дискомфорта, който всяко движение причиняваше на гръбнака ѝ. Ако беше сама, щеше да изстене гръмогласно и неподобаващо за една дама.
— Изобщо не съм свикнала да яздя толкова дълго време — призна тя.
— Справи се доста добре днес — похвали я Лайън. След което се обърна и погледна Кейн. — Когато приключим с всичко това, двамата с Кристина ще дадем прием във ваша чест.
— Това ще бъде чудесно — отвърна маркизът. — Знаеш ли, приятелю, двете с Кристина си приличат много.
— И тя ли е крадец? — попита Джейд преди да успее да се спре. Гласът ѝ беше изпълнен с ентусиазъм. — Още от самото начало започнахме да се разбираме много добре. Не е чудно, че…
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, любима, но Кристина не е крадец — каза Кейн.
Изглеждаше толкова унила. Лайън се разсмя:
— Кристина също не е много логична, Джейд. Идва от доста необикновено семейство. Може да те научи на всякакви неща.
— Господ да ни е на помощ — включи се и Кейн, тъй като беше добре запознат с необикновеното семейство на лейди Кристина. Съпругата на приятеля му беше отгледана в пустошта на Америка от едно от племената дакота.
Джейд разбра погрешно реакцията на Кейн.
— Сигурна съм, че се уча бързо. Ако се постарая, мога да науча всичко, което Кристина реши да ме научи. — Не му даде време да спори. — Отивам да се преоблека. Скоро ще трябва да тръгваме.
Когато тръгна да излиза видя, че Кейн гледа гневно Лайън. Младата жена бързо се преоблече в черните си дрехи. Носеше и наметало. Качулката щеше да прикрива яркия цвят на косата ѝ от светлината на лампите.
По-голямата част от пътя до Министерството на войната изминаха пеш. Сградата беше в другата част на града, но те използваха наетия файтон само до средата на пътя. Когато стигнаха до алеята зад сградата, Джейд поведе Кейн настрани. Хвана го за ръката, докато се взираше в последния етаж на тухленото здание.
— Нещо не е наред.
— Какво? — попита сър Ричард точно зад нея. — Инстинктите ви, скъпа моя, или…
— В третия прозорец от дясно се вижда светлина — обясни тя. — Не би трябвало да има никакви светлини.
— Вероятно стражата на входа…
— Входът е от другата страна — прекъсна го младата жена. — Тази светлина идва от вътрешните стаи.
Кейн се обърна към Лайън:
— Ако вътре има някой, който разглежда досиетата, то той ще излезе през задната врата, когато си тръгне.
— Оставете го да мине — нареди им сър Ричардс. — Аз ще го последвам.
— Искате ли да дойда с вас? — попита Лайън. — Ако са повече от един…
Директорът поклати глава.
— Ще видя кой им е водачът и ще последвам него. Ти си нужен тук. Ще се срещнем обратно в дома на Кейн, без значение в колко часа.
Придвижиха се към сенките, на достатъчно разстояние от задната врата, след това зачакаха търпеливо. Кейн обви ръка около раменете на Джейд и я притисна към себе си.
— Не искаш да съм тук с теб, нали, Кейн? — прошепна тя, когато хватката му стана почти болезнена.
— Не, не искам да си тук — отвърна маркизът. — Джейд, ако вътре има някакви проблеми…
— Лайън ще се погрижи за тях — прекъсна го тя преди да успее да довърши мисълта си. — Ако трябва някой да бъде убит, да пази Бог, то той ще трябва да се заеме с това. Свикнал е.
Другият мъж чу твърдението ѝ и повдигна едната си вежда. Чудеше се дали беше прочела цялото досие на Кейн. Беше факт, че приятелят му беше толкова добър, колкото и той самият.