— И знаете ли кое беше най-лошото? Те на практика подпалиха красивата карета на брат ми. Точно това направиха — добави тя, кимайки енергично.
— Това ли бе най-лошото? — попита Кейн.
— Сър, аз бях вътре, когато това се случи — извика тя.
Той поклати глава:
— Искате да ви повярвам, че сте били в каретата, когато са я запалили?
— Запалили? — Тя скочи от мястото си и сложи ръце на кръста си, гледайки го свирепо. — Как не, по дяволите! Каретата изгоря като факла.
Тя си спомни за останалата част от публиката си и рязко се завъртя с лице към тях.
Притискайки с ръце горнището на халата към гърлото си, тя сведе глава и каза:
— Моля да ми простите, че избухнах така. Обикновено не се държа толкова невъзпитано.
След това отново се отпусна на канапето и затвори очи.
— Не ме интересува на какво вярва той. Не мога да говоря за това тази вечер. Твърде съм объркана. Кейн, ще се наложи да изчакате до утре, за да зададете въпросите си.
Той се предаде. Жената очевидно имаше склонност да драматизира. Тя сложи длан на челото си и въздъхна отчаяно. Знаеше, че няма да могат да продължат с обсъждането на случилото се тази вечер.
Кейн приседна до нея на дивана. Все още се мръщеше, когато сложи ръката си около раменете ѝ и я придърпа към себе се.
— Определено си спомням, че ви казах, че не обичам да ме докосват — измърмори тя и се сгуши се в него.
Кристина се обърна към съпруга си и се усмихна:
— Съдба — прошепна. — Мисля, че трябва да ги оставим насаме. Джейд, вашата стая е първата от лявата страна на стълбите. Кейн, твоята е следващата.
Тя дръпна съпруга си, който се изправи с нежелание.
— Любима — каза Лайън, — искам да разбера какво се е случило с Джейд. Ще остана само още няколко минути.
— Още утре ще можеш да задоволиш любопитството си — обеща Кристина. — Дакота ще ни събуди само след няколко часа, а ти имаш нужда от почивка.
— Кой е Дакота? — попита Джейд, усмихвайки се на нежния поглед, с който се гледаха съпрузите. Любовта бе изписана върху лицата им. Прониза я остро чувство на завист, но тя решително го отблъсна. Нямаше смисъл да мечтае за нещо, което никога нямаше да има.
— Дакота е нашият син — отговори Лайън. — Вече е почти на шест месеца. Ще се запознаете с малкия ни воин още утре сутрин.
След това обещание вратата тихо се затвори след тях. Отново се озоваха насаме с Кейн. Джейд веднага се опита да се отдръпне от него, но той само я прегърна още по-силно.
— Никога не съм имал намерение думите ми да прозвучат като подигравка — прошепна той. — Просто се опитвам да намеря логично обяснение за положението, в което се намирате. Трябва да признаете, че тази нощ беше доста… напрегната. Имам чувството, че се въртя в кръг. Не съм свикнал изискани дами да ме молят така мило да ги убия.
Тя се обърна към него и се усмихна.
— Мила ли бях?
Той бавно кимна. Устата ѝ беше толкова близо и толкова подканваща! Преди да успее да спре, той се наведе към нея. Устните му пробягаха по нейните в нежна, неангажираща целувка. Толкова неочаквана и мимолетна, че преди Джейд да осъзнае какво се случва и да има възможност да се възпротиви, всичко бе приключило.
— Защо го направихте? — прошепна тя напрегнато.
— Прииска ми се — отговори ѝ той. Усмивката му я накара да се усмихне в отговор. След това придърпа главата ѝ към рамото си, за да не се поддаде на желанието си да я целуне отново и каза: — Много ви се събра тази нощ, нали? Ще отложим разговора си за сутринта. След като си починете добре, заедно ще намерим решение на този проблем.
— Много мило от ваша страна — отговори тя. Звучеше наистина облекчена. — Сега, моля ви, ще ми кажете ли защо се представяхте за Пейгън? По-рано казахте, че искате да го накарате да се покаже, но не разбирам как…
— Исках да нараня гордостта му — обясни той. — И да го ядосам достатъчно, че да започне да ме преследва. Знам, че ако някой се представи за мен бих… О, по дяволите! — измърмори той. — Сега това ми звучи толкова глупаво. — Почти несъзнателно пръстите му си играеха с меките ѝ къдрици. — Опитах всичко останало. Дори и щедрата награда не помогна.
— Но защо? Защо искате да го хванете?
— За да го убия.
Тя затаи дъх и Кейн реши, че откровеността му я е шокирала.
— А ако бе пратил някой друг вместо да дойде той самият, бихте ли убили и него?
— Да.
— С това ли се занимавате всъщност? Изкарвате си прехраната, като убивате хора?
Беше се загледала в огъня, но той можеше да види сълзите в очите ѝ.