— Не, не изкарвам прехраната си с това.
— Но сте убивали преди?
Докато задаваше въпроса си, тя се обърна към него, за да може да види страха ѝ.
— Само когато е било необходимо — отговори той.
— Аз никога не съм убивала човек.
Усмихна ѝ се нежно:
— Не съм си го помислил и за миг.
— Но все още сте твърдо решен да убиете този пират?
— Да! — Нарочно придаде на гласа си твърда нотка, надявайки се да я накара да престане да задава въпроси. — Ще убия и всеки един от проклетите му сподвижници, ако това е единственият начин да се добера до него.
— О, Кейн, наистина бих искала да не убивате никого.
Беше на ръба да се разплаче отново. Кейн се облегна назад върху възглавниците, затвори очи и каза:
— Вие сте една нежна дама, Джейд. Не бихте могли да разберете.
— Тогава ми помогнете да разбера — помоли го тя. — Пейгън е извършил толкова благородни дела. Мисля, че е грях, вие да…
— Нима? — прекъсна я Кейн.
— Сигурна съм, знаете, че този пират дава по-голямата част от плячката си на бедните — обясни тя. — А и църквата ни има нова камбанария в резултат на неговите щедри дарения.
— Дарения? — Кейн поклати глава при абсурдния ѝ подбор на думи. — Този човек не е нищо друго освен обикновен крадец. Той краде от богатите…
— Ами разбира се, че ще краде от богатите.
— Какво искате да кажете с това?
— Той взема от богатите, защото те имат толкова много, че няма да усетят нищожните суми, които краде от тях. А и няма никакъв смисъл в това да взема от бедните, те не притежават нищо, което си заслужава да бъде откраднато.
— Май знаете доста неща за този пират?
— Всички се интересуват от приключенията на Пейгън. Той е толкова романтичен образ…
— Звучите така, като че ли заслужава да му бъде присъдено рицарско звание.
— Може би наистина го заслужава — отговори тя и потърка бузата си в рамото му. — Казват, че Пейгън никога не е наранявал когото и да било. Не мисля, че е правилно да го преследвате.
— Щом вярвате, че не е убил никого, защо го потърсихте? Вие искахте той да ви убие, не помните ли?
— Спомням си — отговори тя. — Ако ви кажа истината, ще обещаете ли да не ми се присмивате?
— Обещавам — отговори той, учуден от внезапната ѝ срамежливост.
— Надявах се… че ако откаже да ме убие, може би ще ме вземе със себе си на загадъчния си кораб и ще ме защитава, докато се върне брат ми.
— Господ да ви е на помощ, ако бе станало така — каза Кейн. — Явно сте слушали прекалено много фантастични истории за него, но грешите. Този пират негодник е убивал и преди.
— Кого е убил?
Той не проговори в продължение на една дълга минута, загледан втренчено в огъня. Когато най-накрая ѝ отговори, гласът му бе леден:
— Пейгън уби брат ми Колин.
Четвърта глава
— О, Кейн, наистина съжалявам — прошепна тя. — Вероятно много ви липсва. Колин е бил вашият по-малък брат, така ли?
— Да.
— Кога се е случило това?
— Преди няколко месеца — отговори Кейн.
— Предполагам, че семейството ви много страда — прошепна тя. — Родителите ви живи ли са?
— Да, но баща ми приема смъртта на Колин много тежко. Той почти се е отказал от живота.
— Не ви разбирам — полюбопитства тя.
— Преди баща ми участваше много активно в политическия живот. Беше известен като защитник на бедните, Джейд, и успя да извоюва много съществени придобивки, които да облекчат тежкото им положение.
— Какви точно?
Беше хванала ръката му и я бе положила върху талията си. Кейн не мислеше, че този жест бе направен съзнателно. Предположи, че инстинктивно се опитва да го утеши. Нямаше нищо против реакцията ѝ или мотива, който я бе предизвикал.
— Говорехте за това как баща ви е помагал на бедните — напомни му тя.
— Да — каза Кейн. — Например, негова беше заслугата да не се увеличават данъците.
— И сега се е отказал от тези толкова важни дела?
— Отказал се е от всичко! — потвърди Кейн. — От политиката, от семейството си, от приятелите си, от клубовете, които посещаваше. Престана дори да чете ежедневниците. Заключил се е в кабинета си и се е отдал на мъката си. Вярвах, че ако Пейгън бъде заловен и наказан за стореното, баща ми би могъл… по дяволите! Наистина не знам. Той наистина е съсипан!
— И вие ли сте като баща си? И вие ли сте защитник на бедните? Защото според мен вие сте покровител по душа.
— Какво ви кара да мислите така?
Не можеше да му каже просто така, че е прочела досието му.
— Заради начина, по който ме взехте под крилото си — отговори тя. — Убедена съм, че бихте предложили закрилата си на всеки беззащитен бедняк. Разбира се, аз не бях бедна, когато се запознахме.