— Отново ли започвате да се оплаквате за сребърните монети?
Усмивката му ѝ подсказа, че не ѝ е ядосан.
— Не, няма да започвам, каквото и да означава това. Просто ви го припомням. Значи приличате на баща си, така ли?
— Предполагам, че имаме нещо общо.
— Но баща ви се е затворил в себе си, а вие сте тръгнали да търсите отмъщение. Вашето поведение е напълно противоположно на неговото, нали?
— Да.
— Разбирам защо баща ви е толкова отчаян.
— Нима?
— Не е редно един баща да загуби синовете си, Кейн.
— Не е! — съгласи се той. — Редно е бащите да си отидат от този свят преди децата си.
— След дълъг, щастлив живот, разбира се — добави тя.
Звучеше толкова искрено, че той се отказа да спори с нея.
— Разбира се.
— И вие сте абсолютно убеден, че Пейгън е този, който е убил Колин?
— Да, защото го научих от сигурен източник.
— Как?
— Какво „как“?
— Как Пейгън е убил Колин?
— За бога, Джейд! — измърмори Кейн. — Не искам да говоря за това. И без това ви казах повече, отколкото възнамерявах.
— Съжалявам, ако съм ви разстроила — отвърна тя, като леко се отдръпна от него, за да го погледне в очите.
Тревогата, изписана върху лицето ѝ, го накара да се почувства виновен за хапливия си тон.
— Колин бе убит, докато беше на плаване.
— Надявам се, че се е намерил някой достатъчно добър човек, който да донесе тялото му, за да го погребете?
— Не.
— Не? Тогава как можете да сте убеден, че наистина е мъртъв? Може да се е спасил на някой безлюден остров или…
— Изпратиха доказателства.
— Какви доказателства? И кой ги е изпратил?
Беше му трудно да разбере интереса ѝ, затова реши да прекрати разговора на тази тема, като каза:
— Доказателствата ни бяха изпратени от Министерството на отбраната. Сега ще престанете ли вече да ме разпитвате?
— Да, разбира се — прошепна тя. — Моля да приемете извиненията ми за повдигането на този толкова личен въпрос. — Тя се прозя, след което помоли за извинение за неподобаващото на една дама поведение. — Кейн, не можем да останем тук за дълго. Страхувам се, че ще изложим на опасност и приятелите ви.
— Съгласен съм. Ще останем тук само тази нощ.
Той се загледа втренчено в огъня, докато обмисляше следващите си стъпки. Джейд се сгуши в него и заспа. Той изпрати безмълвна благодарност за настъпилата блажена тишина. Дори не се помръдна, защото да държи в обятията си тази опърничава жена, му допадаше много повече, отколкото мисълта да се качи в стаята си и да си легне.
Целуна я по челото просто на шега, след което я целуна още веднъж.
Едва когато огънят догоря, оставяйки само тлеещи въглени в камината и в стаята стана хладно, той най-после се изправи.
Джейд се стресна в съня си. Скочи на крака, но бе толкова сънена и дезориентирана, че тръгна в грешната посока. Щеше да влезе право в камината, ако не я бе спрял. Опита се да я вдигне на ръце, но тя го отблъсна. Той въздъхна, след което обгърна рамената ѝ с ръка и я поведе нагоре по стълбите. Опита се да не мисли колко красива изглеждаше в момента. Косата ѝ бе почти суха и къдриците ѝ бяха възстановили прелестните си форми. Направи опит да забрави за факта, че бе облечена само в ефирна нощница и халат.
Отвори вратата на спалнята ѝ, след това се обърна и се запъти към своята.
— Кейн? — шепнешком извика сънено тя след него. — Нали няма да ме изоставите?
Той се извърна към нея. Въпросът ѝ го обиждаше, но страхът, който прочете в очите ѝ, смекчи тона му, когато ѝ отговори.
— Не, няма да ви изоставя.
Тя кимна, като че ли искаше да каже още нещо, но после рязко затвори вратата в лицето му.
Кристина бе приготвила за него съседната спалня. Завивките върху огромното легло бяха отметнати, а в камината гореше буен огън. Но колкото и примамваща да бе постелята, сънят бягаше от Кейн. Той се въртя и обръща в леглото си близо час, проклинайки собствената си неспособност да се контролира. Колкото и упорито да се бореше със себе си, не можеше да прогони от съзнанието си чародейката с червени коси и зелени очи.
Беше му трудно да разбере собствената си поведение. По дяволите, толкова силно я желаеше, че чак изгаряше отвътре. В това нямаше никакъв смисъл. Та той дори не понасяше раздразнителни, непоследователни, плачещи при всяка забележка млади дами!
Явно бе твърде изтощен, за да разсъждава логично. А и въздържанието не му бе присъщо. Кейн бе човек, който взема всичко, което иска, когато поиска. Последните години го бяха разглезили. Не му се бе налагало да преследва която и да било жена. Те винаги идваха сами при него и му се отдаваха без задръжки. Кейн приемаше това, което му се предлагаше, без да изпитва угризения на съвестта. Никога не лъжеше жените, с които беше, и никога не оставаше при тях за цялата нощ, защото знаеше, че със зората идват глупавите претенции и напразните надежди.