Време беше да престане. Кейн знаеше, че всеки момент може да изгуби контрол. Джейд се опита да го придърпа към себе си, забивайки нокти в раменете му, но той успя да устои на безмълвната ѝ покана. Взря се в очите ѝ за една дълга минута и остана очарован от това, което видя там. Дори не се опита да прикрие доволната си усмивка.
— Имате вкус на мед и захар.
— Така ли?
Отново прокара устните си по нейните.
— О, да — каза той. — А също и на бренди.
Тя неспокойно се размърда под него.
— Не прави това — заповяда ѝ той. Челюстта му се стегна, в отговор на тази невинна провокация.
— Кейн?
— Да?
— Само два пъти — прошепна тя — Става ли?
Той разбра. Даваше му позволение да я целуне още веднъж. Не можа да устои и отново се наведе към нея. Беше дълга, страстна, разтърсваща целувка и когато накрая се взря в очите ѝ, бе изключително доволен. Джейд изглеждаше напълно замаяна и мъжът знаеше, че виновникът за това бе той. Страстта, която бе разпалил в нея, бе равна по сила на неговата.
— Кейн?
— Престанете, Джейд — изръмжа маркизът.
— Не ви ли хареса? — Тревогата в гласа ѝ бе очевидна.
— Хареса ми. Повече, отколкото трябва — отвърна той.
— Тогава защо…?
Ръцете ѝ галеха раменете му и той вече агонизираше от усилието да се контролира.
— Не мога да ви обещая, че ще мога да спра, ако ви целуна отново, Джейд. Бихте ли поели този риск?
Преди дори да успее да отговори на въпроса му, той започна да се отмества от нея.
— Това не беше честен въпрос, като се има предвид състоянието ви.
Страстта ѝ започна да утихва, а здравият ѝ разум — да се завръща.
— Какво състояние?
Той дълбоко въздъхна.
— Мисля, че един ден двамата с вас ще правим любов, Джейд — прошепна той. — Но искам сама да го пожелаете, преди страстта да е замъглила съзнанието ви.
Лицето му помръкна, когато се опита да се освободи от него. Действията ѝ само му напомниха, че нежните ѝ гърди копнееха за целувките му.
— Ако веднага не престанете да се извивате така — каза през зъби той, — кълна се, че това ще се случи още сега. Не съм от желязо, скъпа моя.
Тя замръзна на мига.
Въпреки че я пусна с нежелание, Кейн дори ѝ помогна да облече нощницата си. Но не ѝ позволи да си вземе камата, дори след като му обеща, че никога няма да я използва срещу него.
— Бях заспала дълбоко — започна да спори тя, — а вие се прокрадвахте към мен като крадец. Трябваше да се защитя.
Кейн сграбчи ръката ѝ и я помъкна към спалнята си.
— Сънувахте кошмари, нали?
— Вероятно — отговори тя. — Не си спомням вече. Защо ме влачите със себе си?
— Ще спите при мен. Така няма да има нужда да се тревожите дали някой се опитва да ви нападне в съня ви.
— Вземате нещата в свои ръце, така ли? — попита Джейд. — Убедена съм, че ще съм в по-голяма безопасност в собственото си легло.
— Страх ви е, че няма да можете да държите ръцете си далеч от мен? — попита я той.
— Да, така е — отговори младата жена с престорена въздишка. — Ще се наложи да устоя на изкушението или ще бъда пратена на бесилото. Убийството все още се счита за престъпление в тази част на света, нали?
Кейн се разсмя.
— Обещавам ви, че няма да искате да ме убиете, когато отново ви докосна — предрече той.
Тя унило простена, като по този начин показа колко е разочарована.
— Вие наистина не сте подходящият. Покровителите не се опитват да прелъстят тези, които защитават.
— Ами вие? — попита той. — Не изпитвате ли силно влечение към своя закрилник?
Обърна към нея в очакване на отговора ѝ.
— Не знам — каза тя. — Намирам ви за ужасно привлекателен, Кейн, но досега не съм била с мъж и не знам дали ви желая чак толкова много. И все пак, това привличане ще ни създаде големи проблеми. Не мисля, че ще се справите със задачата си, сър. Още утре сутрин трябва да намеря някой друг, който да ме защитава… някой по-малко привлекателен.
Опита да се отдръпне от него, но Кейн я хвана, преди да е успяла да направи и една крачка обратно към стаята си. Само с едно рязко движение я метна през рамо и закрачи към междинната врата, водеща към спалнята му.
— Как смеете да се държите така с мен? Да не съм чувал с картофи. Веднага ме пуснете долу! Негодник!
— Негодник? Скъпа, имате доста цветист речник за една дама.
Стовари я в средата на леглото си. Очакваше веднага да скочи и да се опита да избяга, но бе приятно изненадан, когато я видя да оправя завивките и да се намества по-удобно. След като се оттегли в другия край на леглото, Джейд потупа възглавницата, за да я направи по-пухкава, сложи я под главата си и след това пусна косата върху раменете си. Съблазнителният пожар на червените къдрици на фона на снежнобялата ѝ нощница, му се стори невероятно красива гледка. Жената, която само преди миг го бе нарекла „негодник“ отново имаше изглеждаше като ангел.