Тя намести главата си под брадичката му.
— Толкова съм изморена — продължи да шепне. — Вече не помня кошмара. Прегърнете ме, Кейн. Искам пак да заспя.
Гласът ѝ още трепереше. Кейн знаеше, че не му казва истината. Сигурен бе, че помни всеки миг от кошмара си, но нямаше намерение да я кара да му го разказва точно сега.
Целуна я по главата. След това, подчинявайки се на молбата ѝ, я прегърна още по-силно.
Джейд веднага усети кога заспа той. Бавно се освободи от ръцете му и се премести в другия край на леглото. Сърцето ѝ все още биеше лудешки в гърдите ѝ. Той мислеше, че тя само е сънувала кошмар. Дали споменът за нещо ужасно, което си преживял, не бе същото? И дали някога щеше да успее да го преодолее?
Господ да ѝ е на помощ! Щеше ли някога отново да влезе във водата по собствено желание?
Доплака ѝ се. Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не се върне обратно в прегръдките му. Кейн бе човек, на когото лесно можеш да се довериш. Знаеше, че много бързо може да свикне да разчита на него. Да, той бе човек, на когото можеше да се разчита, но също така би могъл и да разбие сърцето ѝ.
Беше изключително объркана от чувствата си към него. Дълбоко в сърцето си вече му вярваше напълно.
Но защо тогава собственият му брат не му вярваше?
Пета глава
Кейн се събуди гладен! Гладен… за нея! Нощницата се бе увила около бедрата ѝ. По някое време през кратката нощ, Джейд се бе сгушила в него и бе прехвърлила десния си крак през бедрата му. Коляното ѝ лежеше върху пулсиращата му мъжественост. От уважение към нея не бе свалил бричовете си, но те се бяха оказали слаба преграда срещу нейната мекота. Усещаше как горещото ѝ тяло разпалва желанието му.
Главата ѝ лежеше върху голите му гърди. Устните ѝ бяха леко разтворени, а дишането ѝ бе дълбоко и равномерно. Имаше дълги, черни като нощта, мигли и изобилие от дребни лунички, пръснати по носа ѝ. Тази жена бе истинско въплъщение на женствеността! Кейн продължи да се любува на красивото ѝ лице, докато възбудата му не нарасна толкова много, че чак го заболя. Той здраво стисна зъби.
Костваше му неимоверни усилия да се отдели от нея. Когато се опита да я обърне по гръб, осъзна, че здраво бе хванала ръката му. И нямаше никакво намерение да я пусне.
Наложи се да разтвори пръстите ѝ. Точно тогава си спомни, че вечерта го бе нарекла „негодник“, а сега се бе вкопчила в него. Не се съмняваше, че когато се събуди, отново ще заеме отбранителна позиция, но сега, докато спеше, не можеше да скрие своята уязвимост и този факт му достави огромно удоволствие.
Обзе го силно чувство за собственост. В този момент, докато гледаше своя ангел, се закле, че няма да позволи и косъм да падне от главата ѝ. Би дал живота си, за да я защити. Докато е неин закрилник… или наистина желаеше да остане с него много, много по-дълго… Нейтън щеше да се върне само след две кратки седмици, за да поеме задачата да се грижи за безопасността на сестра си. Дали Кейн би могъл да ѝ позволи да си тръгне?
Не можеше да си отговори на този въпрос. Знаеше, че само при мисълта да я остави да си отиде сърцето му спираше да бие, а стомахът му се свиваше. Това беше единственото нещо, което бе готов да си признае доброволно.
Бе напълно невъзможно да мисли логично, с тази увила се около него полугола красавица. Да, реши той, целувайки я по челото, по-късно ще помисли за това.
Кейн се изми и облече дрехите, които Лайън му бе дал. След това се зае със събуждането на Джейд. Когато я побутна, тя се опита да го удари.
— Всичко е наред, Джейд — прошепна той. — Време е за ставане.
Червенина покри страните ѝ, докато се надигаше в леглото. Кейн забеляза как веднага дръпна завивката до брадичката си. Тази стеснителност бе излишна, след като снощи я бе видял както майка я е родила, но реши да не ѝ го припомня.
— Моля за извинение — прошепна тя, с все още дрезгав от съня глас. — Истината е, че не съм свикнала сутрин да ме будят мъже.
— Радвам се да го чуя — отговори ѝ той.
Изглеждаше удивена.
— И защо?
— Все още сте твърде сънена, за да се правите на Сократ — меко отвърна Кейн.
Джейд го гледаше доста объркано. Той се наведе и я целуна — една бърза целувка, която бе приключила преди още да е успяла да реагира… или да е свила ръката си в юмрук.
Когато се отдръпна от нея, на лицето ѝ бе изписано неописуемо удивление:
— Защо го направихте?
— Защото исках — отвърна той.
Тръгна към вратата, а тя извика след него:
— Къде отивате?
— Долу — беше отговорът му. — Ще се видим в трапезарията. Предполагам, че Кристина е оставила някакви дрехи и за вас в другата стая, мила моя.