— Мили боже, тя ще си помисли, че ние… че…
Вратата се затвори, докато тя все още шептеше уплашено. Можеше да чуе доволното подсвиркване на Кейн, докато той крачеше по коридора. Джейд се отпусна върху възглавниците. Кратката му целувка я бе разтърсила. А също и това, че приятелите му сега щяха да я помислят за лека жена.
Но защо всъщност трябваше да се безпокои за това какво си мислят? Веднъж щом това представление приключеше, тя никога вече нямаше да ги види. И все пак, Кристина искаше да ѝ бъде приятелка. Джейд се чувстваше така, като че ли я предава.
— Просто ще ѝ обясня, че нищо не се е случило — тихичко си каза тя. — Ще ме разбере. Истинската приятелка би разбрала, нали така?
Но тъй като не бе имала истински приятели в миналото, не би могла да знае дали е така.
Тя стана от леглото и се върна към стаята си. Кейн не бе сгрешил — Кристина бе оставила за нея тъмносин костюм за езда. Лъснати до блясък тъмнокафяви ботуши стояха на пода до стола. Джейд се молеше да ѝ станат.
Докато се обличаше, не можеше да престане да мисли за Кейн. Без съмнение нарушаваше душевното ѝ спокойствие. Красотата му наистина се бе оказала опасна. Проклетата му трапчинка направо спираше сърцето ѝ.
Лайън му бе заел чифт кафеникави бричове, които бяха силно прилепнали и подчертаваха добре оформените му мускулести бедра както и… слабините му. Черният Хари би я удушил, ако знаеше колко внимателно бе наблюдавала тялото на маркиза. Той излъчваше такава сурова, завладяваща сексуалност, че не можеше да остане равнодушна. Може и да нямаше опит с мъжете, но не бе и сляпа.
Петнадесет минути по-късно Джейд бе готова да слезе долу. Бялата копринена блуза ѝ бе малко тясна на бюста, но жакетът прикриваше това. Ботушите ѝ стискаха леко.
Джейд се опита да сплете косата си, но напълно безуспешно. Отказа се, когато видя колко безформена се получаваше плитката ѝ. Не беше от търпеливите, а и нямаше никакъв опит в правенето на прически. До този момент това не бе я притеснявало, но сега се разтревожи. Докато приключи този маскарад, тя бе благородна дама от висшето общество, така че всичко трябваше да бъде изпипано до най-малката подробност.
Вратите на трапезарията бяха широко отворени. Кейн седеше начело на дългата маса от махагоново дърво. Един слуга наливаше черен чай от красив сребърен чайник, но маркизът не му обръщаше никакво внимание. Изглеждаше изцяло погълнат от вестника, който четеше.
Джейд не бе сигурна дали от нея се очаква да направи реверанс или не. След това реши, че това е без значение, тъй като той не ѝ обръщаше внимание. Оказа се, че греши, защото когато се приближи до стола, намиращ се до неговия, той стана и ѝ предложи помощта си.
Никой досега не бе държал стола ѝ докато сяда, дори и Нейтън. Трудно ѝ бе да реши дали този жест ѝ харесва, или не.
Кейн продължи да чете вестника си, докато тя закусваше. Когато приключи с този, както тя предположи, ежедневен ритуал, той се облегна назад, сгъна го и най-накрая я дари с цялото си внимание.
— Е? — попита тя, когато я погледна.
— Какво „Е“? — попита той, докато се усмихваше на нетърпението, изписано върху лицето ѝ.
— Споменава ли се нещо за убийството на някой добре облечен джентълмен? — кимна Джейд към вестника.
— Не.
Тя въздъхна отчаяно.
— Обзалагам се, че са го хвърлили в Темза. Знаете ли, Кейн, сега, като се замисля, наистина усетих, че закачих нещо с крака си във водата. А и вие сам казахте, че нищо не може да оцелее дълго време в Темза, нали? Трябва да е бил онзи нещастен…
— Джейд, отново позволявате на богатото ви въображение да ви ръководи — прекъсна я той. — Не пише нищо за вашия добре облечен джентълмен, дори не се споменава, че някой е убит.
— Значи все още не са го намерили.
— Ако той е бил благородник, някой вече щеше да е забелязал изчезването му. Не са минали и два дни, откакто сте видели…
— Точно два дни — прекъсна го тя.
Кейн си помисли, че ако продължи да говори така разпалено, момичето може всеки момент да скочи от стола си.
— Което ни връща отново към първия ми въпрос — заключи той. — Какво точно сте видели?
Тя се облегна назад.
— Къде според вас са Лайън и Кристина?
— Да не би да отбягвате въпроса ми?
Джейд поклати глава.
— Просто не искам да разказвам два пъти — обясни тя. Още докато изричаше тази лъжа, започна да обмисля нова правдоподобна история.
— Лайън излезе за малко — отговори ѝ той, — а Кристина се занимава с Дакота. Отговорете ми, моля ви.