Очите ѝ се разшириха от удивление.
— Сега пък какво има?
— Вие току-що казахте „моля“ — прошепна, а гласът ѝ бе пълен с благоговение. — Ако не внимавате, скоро ще започнете да ми поднасяте извиненията, които ми дължите.
Предпочете да не я пита за какво трябва да се извинява, като предположи, че тя помни всяко негово прегрешение. Освен това усмивката, с която го дари, бе толкова ослепителна, че за малко не изгуби контрол.
— Те го бутнаха от покрива.
Думите ѝ бяха толкова шокиращи, че накараха Кейн отново да насочи вниманието си към разговора им.
— Били сте на покрива? — попита той, като се опитваше да отгатне какво би могла да прави там.
— Разбира се, че не — отвърна тя. — Защо би трябвало да съм на покрива?
— Джейд…
— Какво? — попита тя очаквателно.
— Не сте били на покрива, но сте видели как хвърлят този човек…
— Добре облечен джентълмен — коригира го тя.
— Е, добре — започна той отново. — Не сте били на покрива, но сте видели как няколко мъже хвърлят този добре облечен джентълмен от покрива. Така ли?
— Бяха трима.
— Сигурна ли сте?
Тя кимна.
— Бях изплашена, Кейн, но не до такава степен, че да не мога да броя.
— Къде бяхте, когато това се случи?
— Долу на улицата.
— Дотук добре — промърмори той. — Ако не сте били на покрива, предполагам…
— Можех да съм в съседната сграда или да яздя един от прекрасните коне на Нейтън, или…
— Джейд, престанете да увъртате — нареди ѝ той. — Само ми кажете къде сте били и какво сте видели.
— Това, което чух, също е важно, Кейн.
— Нарочно ли се опитвате да ме ядосате?
Погледна го недоволно.
— Тъкмо щях да вляза в църквата, когато чух цялата шумотевица. Те всъщност не бяха на покрива на църквата. Влачеха бедния човечец по покрива на дома на енорийския свещеник, който е малко по-нисък. От мястото, където стоях, видях как този джентълмен се опитва да избяга. Той се бореше и викаше за помощ. Това е всичко, което знам, Кейн. Нищо не съм си въобразила.
— И? — подкани я той, когато тя внезапно замлъкна.
— Те го хвърлиха. Ако бях само на крачка вляво, сър, сега нямаше да има нужда да ме закриляте! Щях да съм мъртва като горкия човек.
— Къде се намира тази църква?
— В енорията на Нейтън.
— И къде се намира въпросната енория? — попита той.
— На три часа път на север оттук — отвърна тя.
— Преча ли? — попита Кристина, застанала на прага на салона.
Джейд се обърна и ѝ се усмихна.
— Разбира се, че не — отговори. — Благодаря за чудесната закуска и за красивите дрехи, които ми заехте. Ще внимавам да не ги повредя — добави тя.
Лайън се приближи зад гърба на съпругата си и я прегърна. Кейн и Джейд видяха как той потърка брадичката си в темето ѝ.
— Липсвах ли ти? — попита я той.
— Разбира се — отговори му Кристина. Усмихна му се, след което се обърна към Джейд. — Ходих до стаята ви…
— Нищо не се случи — бързо каза Джейд. — Той е виновен за всичко, наистина. Но нищо не се е случило, Кристина. Опитах се да се защитя с камата си. Това е всичко. Той, разбира се, надделя — добави тя и махна с ръка към Кейн. — И толкова много се ядоса, че ме завлече в стаята си. О, Господи, говоря несвързано, нали!
Тя се обърна към Кейн:
— Кажете нещо, моля ви? Моята нова приятелка ще си помисли, че аз съм…
Тя млъкна, когато видя изуменото лице на Кейн. Разбра, че той няма да ѝ помогне. Явно пак се бе усъмнил в здравия ѝ разум.
Джейд почувства как страните ѝ пламват от притеснение.
— Влязох в стаята ви, за да взема ножа — поясни Кристина. — Наистина ли сте искали да го намушкате с това тъпо острие?
На Джейд ѝ се прииска да избяга и да се скрие някъде.
— Не — въздъхна тя.
— Но ти току-що казахте, че…
— Отначало наистина се опитах да го пробода — обясни Джейд. — Той ме събуди, докато се мъчеше да ми облече нощницата…
— Наистина ли? — обърна се Лайън към приятеля си. Усмивката му бе крайно неприлична.
— Лайън, не се бъркай — нареди му Кейн.
— Когато го познах спрях да се опитвам да го намушкам. Просто ме стресна. Помислих го за крадец.
Домакинът явно изгаряше от желание да каже нещо. Гневният поглед на приятеля му обаче го накара да замълчи.
— Откри ли нещо? — попита Кейн.
Лайън кимна и влезе в стаята.
— Кристина, би ли завела Джейд в гостната?
— Ще трябва да отиде сама там — отвърна Кристина. — Обещах да наточа ножа ѝ. Джейд, не го намерих под възглавницата ви. Това се опитвах да ви обясня.
— Той го взе — обясни младата жена, махвайки с ръка към Кейн. — Мисля, че го сложи върху полицата на камината, но не съм съвсем сигурна. Искате ли да ви помогна да го потърсим?